1/ „Следва ли новоназначеният управител да е изготвил стратегия за изпълнението на задачите поставени му с бизнес план за да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ?“; 2/ „Може ли да се прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, когато в Договора за управление на новоназначеният управител, не е предвидено, че възнаграждението му е обвързано с изпълнението на бизнес плана или, че при неизпълнение на бизнес плана той да носи икономическа отговорност?“ – по първите два въпроса се сочи общо противоречие с решение №108/27.06.2019 г. по гр. д. №4168/2017 г. на III ГО на ВКС, решение №481 от 13.12.2011 г. по гр. д. №168/2011 г. на IV ГО на ВКС, решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV ГО на ВКС, решение №225/23.10.2018 г. по гр. д. №1671/2018 г. на IV ГО на ВКС, решение №32/25.02.2014 г. по гр. д. №4502/2013 г. на III ГО на ВКС и решение №249 от 04.07.2013 г. по гр. д. №1358/2012 г. на IV ГО на ВКС; 3/ „Следва ли да се приемат за недостоверни свидетелските показания само поради това, че разпитаният свидетел е сред лицата по чл. 172 ГПК и длъжен ли е да прецени показанията на такъв свидетел съвкупно, заедно с останалите събрани по делото доказателства?“ и 4/ „Когато се доказва полагане на извънреден труд в почивни и празнични дни по дни, а не по часове с гласни доказателства за продължителен период от време /в случая 05.11.2017 г. – 29.09.2020 г./, необходимо ли е свидетелите да сочат факти и обстоятелства за всеки един ден?“ – по третия и четвърти въпрос се сочи противоречие с приетото в т. 12 ТР №1/17.07.2001 г. по т. д. №1/2001 г., ОСГК на ВКС, както и с решение №177/25.10.2016 г. по гр. д. №1263/2016 г. на ВКС, ГК III ГО и решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, ГК IV ГО.