за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване (решение №52 от 1.03.2012 г. по гр. д. №485/2011 г. на ІV ГО, решение №80 от 8.05.2012г. по гр. д. №1315/2010г. на ІV ГО, решение №740/26.10.2010г. по гр. д. №1935/2009 г. на І ГО на ВКС и др.) Според цитираната съдебна практика дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия, които следва да се извършат. Тази задължителна съдебна практика е изцяло съобразена при повторното разглеждане на делото. В отменителното решение при първата касация Върховният касационен съд, както вече се посочи, е указал на въззивния съд да назначи транспортна експертиза, която да установи размера на положения, но незаплатен извънреден труд. Именно в изпълнение на тези указания въззивният съд е допуснал и приел три съдебни експертизи, последната от които комплексна-с участието на икономист и специалист по автомобилен транспорт, на която са поставени задачи, напълно идентични с тези, указани от ВКС. Последователно разграничено е в мотивите към т. 1 ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай, повдигнатият от касатора правен въпрос се отнася до евентуално допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение при повторното разглеждане на спора, т. е. изцяло касае правилността на постановеното от нея по реда на чл. 294 ГПК решение. Отделно от това формулираният от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата единствен правен въпрос се явява лишен от смисъл, доколкото се свежда до питане при какви обстоятелства и кога е допустимо въззивният съд да се отклони от дадените от ВКС указания, а доколкото такива имат за свой предмет „прилагането и тълкуването на закона не възниква съмнение в задължителния им характер за съда, на който е върнато делото. Доводите за неправилна преценка на събраните съдебни експертизи, по същността си представляват оплаквания срещу фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от въззивния съд (чл. 281, т. 3 ГПК), поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.