за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, който счита, че е от съществено значение за изхода на делото и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Когато дисциплинарното наказание-уволнение е наложено по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за неявяване на работа два последователни дни съдът следва ли да извърши съдебен контрол относно обстоятелствата, поради които работникът не се е явявал на работа и какво е било неговото поведение; съдът трябва ли да извърши преценка дали обстоятелствата, при които е наложено дисциплинарното наказание-уволнение и поведението на работника обосновават извод за виновно неизпълнение на трудови задължения. Поддържа, че въззивният съд не е извършил съдебен контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение по чл. 189, ал. 1 КТ, на обстоятелствата и поведението на жалбоподателя. Посочена е съдебна практика на ВКС, ІІІ г. о., а именно: Р. №461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №626/2009 г., ІІІ г. о.; Р. №305/1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №620/2009 г., ІІІ г. о.; Р. №372/1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №1040/2009 г., ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно приложението на чл. 12 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос: Когато въззивният съд за първи път се произнася по същество на правния спор трябва ли да прецени всички събрани доказателства по делото по вътрешно убеждение и да ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискването на чл. 12 ГПК. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК претендира допускане на касационно обжалване с формулиран материалноправен въпрос по приложението на чл. 128а, ал. 3 КТ, а именно: Подадено уведомление от работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя представлява ли друг документ по смисъла на чл. 128а, ал. 3 КТ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение.