Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 128 КТ

Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

чл. 128 КТ

Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №******го може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а не в настоящата предварителна фаза на селекция с оглед критериите на чл. 280 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба /обвързаността на касационната инстанция от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране/, не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Каква е разликата между термините възнаграждение и „ставка, използвани в Директива 96/71/ЕО, преди и след промяната й с Директива ЕС 2018/957 и в частност на чл. 3, пар. 1, б. в?“ и 2. „Следва ли при спор за изплащане на трудово възнаграждение и при направено от работодателя възражение, че е платил възнаграждението под формата на добавки /командировъчни/, същото да се счита като възражение за прихващане или правопогасяващо възражение – твърдение за изпълнено задължение?“. Сочи противоречие с приетото в решение №350/13.07.2010 г. по гр. д. №130/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №32/05.03.2010 г. по гр. д. №3592/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение №247/05.10.2012 г. по гр. д. №1644/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №149/13.06.2012 г. по гр. д. №475/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение №740/11.01.2011 г. по гр. д. №127/2010 г. на ВКС, IV г. о., както и, че отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

като общо основание, по отношение на който да се твърди, че е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №******г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1 “Допустимо ли е получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 ГПК?“ и 2 “Представлява ли доказателство за размера на неплатените възнаграждения отразеното в аналитичната сметка за персонала, на която се основава и съдебно-счетоводната експертиза, при условие, че нито експертизата, нито редовността на счетоводните записвания е оспорена от ищеца?“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, сам касаторът сочи, че по първия от поставените въпроси има формирана съдебна практика, която според настъщия съдебен състав не се нуждае от промяна – решение по гр. д.№558/2012г. на ВКС, ІVг. о., което е допуснато по въпроса: „за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ“ и е даден следният отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав: “Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане /т. е. съществуването на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Във връзка с доказването на плащането се поставят още въпросите, когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, изисква ли това съставянето на нарочен документ за удостоверяване на съответните обстоятелства и изключена ли е възможността същите обстоятелства да се доказват с други доказателствени средства? Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т. е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т. е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т. е. е невярно. При случайния документ намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, такова намерение трябва да бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата при които е издаден /напр. едно писмо на син до родителите му, че „са му върнати всички заеми, които той необмислено е дал на приятели” няма значението на разписки, издадени на всеки от длъжниците/. Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина – чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него. Ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на определени обстоятелства не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание /първото може да бъде установяване със всички доказателствени средства, а второто в съдебния протокол/, веществените доказателства, огледа и освидетелстването, заключенията на вещи лица. Писмената форма за валидност се отнася за волеизявленията, поради което свързаните с нея правни въпроси не се обсъждат.“. Практиката на ВКС дава разяснения „за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ“, като въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е установяването на получаването на трудовото възнаграждение. Чрез сметка 421 се отчитат вземанията и задълженията към персонала по начислени възнаграждения и други плащания. Аналитичното отчитане към сметка 421 може да се организира включително, като в настоящия случай, чрез разчетно-платежна ведомост, в която се осигурява информация за всички сметни отношения. А ведомостите, както се посочи, са нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

въззивния съд се е произнесъл в пълно съответствие с трайната съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. Безпротиворечиво в съдебната практика (решение №226/22.05.2012г. по гр. д.№917/2011г. и решение №10/30.01.2014г. по гр. д.№3911/2013г. на IV ГО и др.) се приема, че преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят трябва да изпълни задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ-да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обясненията и срокът, в който да се представят. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. В решение №40 от 15.02.2017г. по гр. д. №2680/2016г. и решение №258/01.07.2015г. по гр. д. №909/2015г. на IV ГО, както и в тези цитирани от касатора се посочва, че ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В тази връзка в решение №459/27.01.2011г. по гр. дело №1532/2010г. на IV ГО на ВКС е прието и че съдът не дължи произнасяне по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна, на основание, че ищецът не е бил изслушан от работодателя си за конкретно дисциплинарно нарушение, когато такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба. В случая в пълно съответствие с цитираната практика въззивният съд е съобразил, че доколкото ищецът в исковата молба и в молбата-уточнение оспорва връчването, дори и при отказ, на трите заповеди, включително и на първата – тази от 05.06.2019г. за даване на обяснения, то макар да не се позовава пряко на нарушение на чл. 193 КТ, излага твърдения, че не му е предоставена от работодателя реална възможност да даде обяснения и оттам и за липса на предпоставките за работодателя да прекрати едностранно трудовия договор. Предвид това и с оглед цитираната съдебна практика съдът е обсъдил въпроса за изслушването на работника, счел е след подробен анализ на събраните доказателства, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и извършеното уволнение е незаконно, без да разглежда спора по същество.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

12342 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право