1) процесуално допустимо ли е в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато в уволнителната заповед изрично е посочено, че изменението на изискването за заемане на длъжността е прието с нова длъжностна характеристика, въззивният съд по свой почин, служебно да приеме, че изменението на изискванията е въведено с друг акт, а именно – с утвърдено ново щатно разписание; 2) процесуално допустимо ли е въззивният съд да възприеме посоченото в предходния въпрос и да обоснове решението си на него, без да има изрично въведено възражение на ответника в отговора му по чл. 131 ГПК, че изменението на изискванията за заемане на длъжността е извършено посредством щатно разписание; без подобно възражение да е било включено в доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 ГПК, изготвен от първоинстанционния съд, и без да е бил изготвен нов доклад или дадени указания на страните от въззивния съд, в които да е включено такова възражение; 3) при постановяване на решението си, въззивният съд обвързан ли е единствено с твърдените от страните факти, в частност – с възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, или е свободен по собствена инициатива да изследва факти и да основава решението си върху такива, които ответната страна не е твърдяла, и за които не е възразила, без това да нарушава основните начала в правото, посочени в чл. 8 и чл. 9 ГПК; 4) при постановяване на решението си, длъжен ли е въззивният съд да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните, и да анализира всички събрани по делото доказателства; 5) в хипотезата на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато изискването за заемане на длъжността е въведено с длъжностно щатно разписание, следва ли същото да е влязло в сила преди връчване на уволнителната заповед, за да се прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на посоченото основание; и 6) когато изменението на образователните изисквания за заемане на длъжността се въвежда единствено чрез промяна в щатно длъжностно разписание, а не с нормативен акт или с длъжностна характеристика, и без да е връчена такава на служителя, както и без да му е връчено предизвестие, за да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, следва ли уволняваният да бъде уведомен за извършените промени преди връчване на уволнителната заповед, поради обстоятелството, че те следват от акт, който не е достояние на работника, за разлика от длъжностната характеристика и нормативния акт; и следва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изрично да е посочено, че промяната е извършена с утвърдено ново щатно разписание. По отношение на първите пет правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с решение №99/05.04.2011 г. по гр. дело №380/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, втория и третия въпрос – с решение №290/11.07.2012 г. по гр. дело №882/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №555/09.02.2012 г. по гр. дело №1224/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №665/01.11.2010 г. по гр. дело №242/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №129/29.06.2015 г. по гр. дело №7040/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС и т. 4 от тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; четвъртия въпрос – с решение №60/05.06.2013 г. по гр. дело №546/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №493/05.03.2013 г. по гр. дело №236/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС, постановление №1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС (ППВС), ППВС №1/13.07.1953 г. и ППВС №7/27.12.1965 г.; и петия въпрос – с решение №148/05.06.2013 г. по гр. дело №515/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №183/25.06.2014 г. по гр. дело №7042/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС. По отношение на последните два правни въпроса (по отношение на петия – при условията на евентуалност) жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа тези два въпроса, да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.