(вторият и третият), свързани с приложението на чл. 193 КТ, също не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Въззивният съд, включително чрез препращането по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение (като по този начин ги е направил свои мотиви – към обжалваното въззивно решение), е приел за установено по делото, че с процесната заповед ищецът е уволнен дисциплинарно за това, че не е изпълнил служебните си задължения, като не е обработил десет пътни листа, някои от тях – изцяло, а в други не е попълнил част от графите. Съдът е приел за установено и че преди уволнението, работодателят е поискал от ищеца обяснения по реда на чл. 193 КТ, но само за пет от тези десет пътни листа, посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение, и ищецът е дал такива обяснения, а за останалите пет пътни листа обяснения не са му искани. При така установеното, съдът е намерил, че работодателят е нарушил изискванията на чл. 193 КТ, като съобразявайки се с трайно установената задължителна практика на ВКС (решение №379/24.06.2010 г. по гр. дело №410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №313/19.10.2012 г. по гр. дело №42/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №77/13.03.2014 г. по гр. дело №3229/2013 г. на ІV -то гр. отд. на ВКС), е обсъдил по същество и е приел, че ищецът действително е извършил дисциплинарно нарушение, като не е обработил петте пътни листа, за които са му поискани обяснения от работодателя. Съдът обаче е намерил, че това нарушение не е достатъчно тежко за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение. При това положение, двата изведени от касатора правни въпроса по приложението на чл. 193 КТ не са обуславящи решаващите правни изводи за незаконност на процесното дисциплинарно уволнение и не съставляват основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).