1. Как следва да бъде извършен анализ на показанията на две групи свидетели, когато същите излагат различни данни по релевантните факти, и следва ли да бъдат съпоставени свидетелските показания едни с други, но и със събраните писмени доказателства, включително какви са задълженията на съда, когато разпитаните свидетели са заинтересувани от изхода на делото в смисъла по чл. 172 ГПК? 2. Какви са изискванията към работодателя в изпълнение на задължението по чл. 193 КТ и необходимо ли е работникът/служителят да е поканен да даде обяснения за всяко нарушение на трудовата дисциплина преди да бъде санкциониран за системно неизпълнение на своите задължения? 3. Длъжен ли е работодателят, спазвайки принципа за добросъвестност по чл. 8 КТ, не само да приеме обясненията на работника/служителя, но и да обсъди и прецени дадените обяснение преди да наложи дисциплинарното наказание? 4. Представлява ли „злоупотреба с доверието на работодателя и злепоставяне на предприятието“ в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ отправянето на критики към организацията на работа в телефонен разговор между работника/служителя и прекия му ръководител? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на задължението за обсъждане на доказателствата по релевантните факти (чл. 12, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК), и в нарушение чл. 193 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Претендира разноски.