от предмета на спора: 1. относно прилагане на чл. 123а, ал. 4 КТ, когато работникът е прехвърлен по реда на чл. 123 КТ през 2001 г.; 2. относно автоматичното възстановяване на работа при предишния работодател, когато прехвърленият по чл. 123 КТ работник е завел и спечелил иск срещу новия работодател по чл. 344, ал. 1 КТ, без да е поискал възстановяване на заеманата преди длъжност; 3. относно присъждане на обезщетение по чл. 213 КТ, за период, за който работникът не твърди, че е бил без работа и не представя за констатация трудовата си книжка; 4. относно определяне характера на търговския договор между страните от съда, без страните по договора да имат спор по прилагането му и при неучастие на една от тях в делото. Намира, че въпроси 1,2 и 4 са от значение както за спора, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма съдебна практика.

не е налице приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /в този смисъл са разясненията в ТР №******г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, т. 4/.