1. дали моментът назакриване на предприятието” – прекратяване на дейността на търговеца се счита:1 датата на попълване на декларацията за регистрация на самоосигуряващото се лице в НАП, 2. датата на подаването на заявление-декларация на основание чл. 5, ал. 10 КСО до директора на ТН на НОИ, 3. датата на демонтажа на фискалната памет на касовия апарат, 4. датата на вписване на заявлението за заличаване на търговеца в Търговския регистър, 2. дали само при прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от едно търговско дружество на друго по реда на чл. 15 ТЗ дружеството приобретател би се явил работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя, 3. дали дейността „снек бар С.” и „фризьорския салон” се преустановява напълно или е налице преминаване към друго дружество в случая [фирма] и е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК.