дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, в какъвто смисъл е направено възражение от работодателя, в обжалваното решение е прието наличието на такава. За да направи този извод, втората инстанция е съобразила длъжностната характеристика за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”, в която са посочени основните области на дейност (сред които са превоз на материали и товарене и разтоварване на товарите) и конкретните длъжностни задължения. Анализирала е съдържанието и установените задължения на персонала при ответника, съгласно „Инструкция за безопасна работа с автомобили при транспорт на насипни товари – скална и земна маса или инертни материали”, утвърдена от работодателя на 30.06.2012 г., ведно със списък на запознатите с нея работници, в който е отразено, че ищецът е запознат с тези правила на 26.09.2012 г., за което се е подписал. Отчетено е задължението по раздел ІІІ.2 от представената Инструкция – „Изисквания за безопасност при разтоварване на автомобила в крайна точка, където е регламентирано, че при разтоварване на насипището или пътното платно трябва да се знаят физическите качества на масата, която се транспортира, като превенция срещу преобръщане на автомобила в определени грешни манипулации; установената забрана за разтоварване на товара, ако площадката не е заравнена така, че да представлява опасност от преобръщане на автосамосвала; забраната последният да се движи успоредно на линията на насипището/платното, както и задължението за спиране на автомобила за разтоварване на безопасно разстояние, указано от ръководителя на обекта. Според съда за горните задължения ищецът като водач на тежкотоварен автомобил е бил периодично инструктиран, за което сочат данните от извадка Дневник за инструктаж – за проведен периодичен инструктаж на 02.09.2014 г., 14.04.2015 г., 13.01.2015 г. и 15.08.2015 г. Установен е механизмът на настъпване на трудовата злополука, според който при повдигане на каросерията за разтоварване на фракцията, която е превозвал управляваният от ищеца камион, същият се е преобърнал на дясно, в резултат на което шофьорът е изпаднал от седалката. Обсъдено и ценено е заключението на автотехническата експертиза, според което причината за преобръщането на товарния автомобил има комплексен характер и се изразява в няколко обстоятелства: площадката, на която е разтоварен камиона, е била с низходящ наклон към десния борд, същата не е била валирана и уплътнена в достатъчна степен; наклонът на площадката, който е възприел водачът на товарния автомобил преди захождането за разтоварване, не е еднакъв на наклона по време на самото разтоварване, поради допълнителното уплътняване на терена от десните колелета на автомобила; товарният автомобил е бил натоварен с 11 860 кг. в повече над допустимата маса и не е бил равномерно разпределен в каросерията – повече товар е имало в дясната част на каросерията и с оглед продължителния покой, се е получило вплътняване на товара в резултат на климатичните условия, което е нарушило баланса на автомобила; водачът на автомобила не се е убедил по безспорен начин в безопасното протичане на разтоварването с оглед големината на напречния наклон на терена, преди да предприеме вдигане на каросерията за разтоварване на товара. В тази връзка са анализирани данните от приложените от експерта копие на пътен лист №525113 от 02.11.2015 г. за автомобил „Скания 124С” с рег. [рег. номер на МПС] с водач В. В., с отразено в него излизане от гаража в 06,15 ч., както и на копие от кантарна бележка от 01.11.2015 г. на „Огняново К” АД, в което е посочено измереното количество товар, а като водач е вписан В. П.. При горните факти е направен извод, че пострадалият е допринесъл за настъпването на процесната злополука, като е допуснал груба небрежност, изразяваща се в неспазване на основно правило относно разтоварването на товара от управлявания от него камион, а именно забраната да се разтоварва, ако площадката не е заравнена, така, че да представлява опасност от преобръщане на самосвала, установена в раздел III. 2 на утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с автомобили при транспорт на насипни товари - скална и земна маса или инертни материали, със съдържанието на която е бил запознат при постъпване на работа, а в последствие – чрез провеждани периодични инструктажи относно правилата за безопасност на труда. Изложени са съображения, че пострадалият като работещ при извършване на товаро-разтоварни работи, е бил длъжен да изпълнява точно дадените инструкции за безопасното извършване на тези работи, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 Наредба №12/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Посочено е, че въпреки това ищецът е предприел действия по разтоварване при незаравнена площадка (при низходящ наклон), като към момента на повдигане на каросерията управляваният от него автомобил е бил успоредно на наклона. Според въззивния съд това поведение е израз на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основно правило от инструкцията за безопасност - забрана за разтоварване при неравен терен. Ищецът е съзнавал опасността от преобръщане на камиона, още повече при установения факт на претоварване и неравномерно натоварване на товара, и е следвало да съобрази особеностите на товара по силата на задължението по раздел