дали наследодателят на ищците е имал качеството на застраховано лице въпреки, че не е фигурирал в изготвения преди подписване на полицата от 25.10.2017 г. поименен списък и за него не е платена застрахователна премия, въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 459 КЗ, уреждаща договора за застраховка „Злополука, и разпоредбата на чл. 441 КЗ, съдържаща правната уредба на застраховката „Живот“ (групова застраховка). Съдът е разграничил отделните хипотези на ал. 1 и ал. 2 на чл. 441 КЗ, в първата от които е предвидена възможност за застраховащия да застрахова едно или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии, без да е необходимо посочване на техните имена и адреси в случай, че те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество, а във втората е уредена възможност работодателят да сключи групова застраховка върху живота, здравето и телесната цялост на неговите работници и служители с тази особеност, че когато работодателят сключва застраховката за своя сметка в полза на работниците/служителите или техните наследници не е необходимо съгласие на ползващите се лица за сключването, изменението и прекратяването на застраховката. Същевременно съдът е взел предвид чл. 7, ал. 1 от Общите условия на застрахователя, неразделна част от подписаната с „Мултипринт“ ООД застрахователна полица, в който е поставено изрично изискване при групови застрахователни договори, при които застраховащ е работодателят, а застраховани лица са негови работници и служители, застрахованите лица да се посочват в поименен списък, изготвен от работодателя, и всяко от застрахованите лица да удостоверява с подпис съгласието си за сключване на застраховка върху живота му. За неприложима към спора съдът е счел ал. 2 на чл. 7 ОУ /според която застрахователният договор може да се сключи и без поименен списък, ако се застраховат всички работници и служители на работодателя и той декларира съгласието им за сключване на застраховката/ с мотив, че в застрахователната полица липсва уговорка за застраховане на всички работници и служители на дружеството - работодател и не е представена декларация на работодателя за съгласие на работниците и служителите за застраховане на живота им. Изхождайки от приложимите към спора законови разпоредби и от ОУ към застрахователния договор, съдът е направил извод, че за да носи риска от настъпване на застрахователно събитие, застрахователят следва още към момента на сключване на застрахователния договор да разполага с информация за колко лица се задължава да отговаря при настъпване на събитието и кои са застрахованите работници и служители на застраховащия работодател и че тази информация се съдържа в предвидения в ал. 1 на чл. 7 ОУ списък, съставляващ неразделна част от полицата. Предвид безспорния по делото факт, че наследодателят на ищците не е фигурирал в изготвения преди подписване на застрахователната полица от 25.10.2017 г. поименен списък на работници и служители, съдът е отрекъл последният да има качеството на застраховано лице и трудовата злополука от 10.11.2017 г., при която е настъпила смъртта му, да има характер на застрахователно събитие.