Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 55 ал. 1 КСО

Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

чл. 55 ал. 1 КСО

Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може само бланкетно да препрати към тези на СРС?; 4. Материално легитимиран ли е внук да получи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на негов дядо при трудова злополука?; 5. Правилно ли въззивният съд е приложил правилата за наследяване по Закона за наследството спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от трудова злополука?; 6. Правилно ли съдът е приложил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?; 7. Била ли е налице дълбока емоционална връзка между В. Г. и С. Г.?; 8. Била ли е създадена между дядо и внук трайна и дълбоко емоционална връзка и претърпял ли е ищецът от смъртта на първия продължителни болки и страдания?; 9. Приложимо ли е ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС в иск за присъждане на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ?; 10. Ответникът трябва ли да докаже съпричиняване или ищецът трябва да докаже, че е налице такова?; 11. При какви условия следва да бъде доказано възражението за съпричиняване?; 12. Следва ли възражението за съпричиняване да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване или е достатъчно да бъде проведено насрещно непълно доказване с предположения?; 13. В настоящия случай доказано ли е при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване?; 14. Правилно ли съдът е определил процента на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?; 15. Длъжен ли е съдът да уважи възражение за съпричиняване, дори и то да бъде надлежно доказано, с оглед размера на вредите и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници? По отношение на първи, втори и трети въпроси, се поддържа, че са разрешени в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I Г. О., решение №110/12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на ВКС, IV Г. О., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II Т. О., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, I Т. О., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II Т. О. По въпросите от четвърти до осми се сочи противоречие с решение №115/15.11.2018 г. по гр. д. №4455/2017 г. на ВКС, III Г. О., решение №499/09.01.2012 г. по гр. д. №1577/2010 г. на ВКС, IV Г. О. и ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За четвъртия, деветия и петнадесетия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от десети до четиринадесети се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №63/10.05.2017 г. по гр. д. №3648/2016 г. на ВКС, III Г. О., решение №151/12.11.2012 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II Т. О., решение №66/01.06.2017 г. по т. д. №650/2016 г. на ВКС, I Т. О., ППВС №17/1963 г. и решение №252/05.02.2015 г. по т. д. №3320/2013 г. на ВКС, I Т. О. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила съдът, като не допусна приобщаване на материалите от досъдебното производство към доказателствения материал по делото; нужно ли е да се изясни делото, като се разгледат всички факти по него, при положение, че не е ясна причината за нанесената телесна повреда, за да се установи и докаже причинно-следствената връзка; носи ли отговорност работодателят, ако нанесените телесни повреди на служителя по време на работа са от личен или битов характер, некасаещ изпълнението на работата на увреденото лице; процесуално нарушение ли е недопускането на разпит на свидетели на ответната страна и едностранното изслушване на свидетели само на ищцовата страна; съобразил ли е съдът размера на присъдената сума с трайната съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към СТЕ, освен касаещите механизма на настъпване на злополуката, който е прието, че е установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, са от правно естество и следва да бъдат решени от съда на базата на представените доказателства. По отношение на искането за допускане на свидетели е установено, че същото е преклудирало с оглед факта, че посочените в молба от 13.05.2021 г. свидетели са служители на ответника и са могли да бъдат посочени от него още в срока за отговор на исковата молба, което не е сторено. При определянето на дължимото обезщетение по справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установено както естеството и задълбочеността на съществувалата между ищците и дъщеря им емоционална връзка, така и обема и интензивността на претърпените от тях душевни болки и страдания вследствие на настъпилата ѝ смърт. Прието е, че обезщетения в размер на 110 000 лева за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука и смъртта на дъщеря им, преценени в тяхната съвкупност, изцяло отговарят на изискванията за справедливост, залегнали както в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и съгласно ППВС 4/1968 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Любка Андонова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) следва ли при доказана липса на виновно поведение от страна на работодателя да се търси отговорност от същия и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане, и следва ли при доказано спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, на същия да се търси отговорност и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане; 2) следва ли при доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна, да търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работника или служителя увреждане, и следва ли при доказано наличие на предпоставките и основанията, предвидени в чл. 201 КТ, относими към работника или служителя, да се търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от същия работник или служител увреждане; 3) правилно ли е приложен принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, при доказано наличие и доказване на обстоятелствата, отразени и посочени в предходните точки (въпроси), а именно – липса на виновно поведение от страна на работодателя, респективно представляващия, спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна; 4) как се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; и 5) за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г., решение №127/13.11.2018 г. по гр. дело №3724/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №178/02.01.2019 г. по гр. дело №4579/2017 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение №94/29.05.2019 г. по гр. дело №2649/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №186/21.10.2019 г. по гр. дело №246/2019 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение №41/05.03.2020 г. по гр. дело №2679/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №307/21.04.2020 г. по гр. дело №1974/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е поставен на плоскостта на тезата на жалбоподателя, че предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, какъвто извод съдът в обжалваното определение не е формирал. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК не изисква посредством представените към искането за обезпечение писмени доказателства пълно доказване на предявения иск, а само установяване на неговата вероятна основателност. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В разглеждания случай въззивният съд е взел предвид наведените от ищеца в исковата молба твърдения за претърпени от него неимуществени вреди и представените писмени доказателства, включващи: декларация за трудова злополука; разпореждане на ТП на НОИ, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО; отговор от ТП на НОИ за влизане в сила на разпореждането, с което злополука е приета за трудова; история на заболяването на ищеца. Решаващият състав е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на исканото обезпечение – допустим иск, подкрепен с убедителни писмени доказателства досежно основателността му, обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с този извод, не може да обоснове основание за достъп до касация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

няма съдебна практика и отговорът ще допринесе за точното тълкуване е прилагане на закона и за решаване на делата, по които този въпрос е спорен. Според касатора с отговора би се изяснила уредбата, засягаща обема на застрахователното покритие при настъпването на риска трудова злополука по смисъла на КСО и би се дал отговор на въпроса за приложимост на правните норми, регламентиращи тази материя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Длъжен ли е съдът, при наличие на влязло в сила Разпореждане, съгласно чл. 60 КСО, да се съобрази с приетите изводи относно характера на увреждането като трудова злополука, или разполага с правомощието да пререши въпроса относно трудовия характер на злополуката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

сочи противоречие с решение №114 от 17.08.2021 г. по гр. д. №2339/2020 г. на ВКС IV г. о.; 6. Налице ли е съпричиняване при трудова злополука при неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ? Сочи противоречие с решение №60185/29.10.2021г., по гр. д.№3692/2020 г. на ВКС, IV г. о. и 7. Относно съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат. По този въпрос се сочи противоречие с решение №17/29.03.2022 г., по гр. д.№1924/2021 г. на Върховен касационен съд, III г. о..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

12318 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право