1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началния и крайния момент на правото на иск в конкретния случай, а също и за сравнение между двете процедури: общ исков процес и тази по чл. 2в ЗОДОВ?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №10 по гр. д. №533/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №12 по гр. д. №2184/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС, и 2. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началния и крайния момент на правото на иск, в случай че мотивите на първоинстанционния съд са декларативни и всъщност такива липсват?, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №116 по гр. д. №787/2020 г. на ІІ ГО на ВКС и решение №7 по гр. д. №510/2011 г. на ІІ ГО на ВКС. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 3. „Възможно ли е да се приеме, че е била налице възможност и законодателно съдействие за увредено лице, което е пострадало от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, за да се приеме, че увреденият е имал действителна възможност за действие, т. е. да упражни ефикасно и равностойно с други пострадали от действията на държавата лица, чиито нарушения са се обхващали от специалния закон - ЗОДОВ, преди изменението на последния и въвеждането на специалната норма - чл. 2в ЗОДОВ?“; 4. „Допустимо ли е от ПЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на ПЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с ПЕС?“; 5. „Допустимо ли е, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на ПЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с ПЕС, без в конкретния случай да се изследва въпроса: Еднакво благоприятни за пострадалото лице ли са били процедурните условия за реализация на отговорността на държавата за нарушение на ПЕС преди и след въвеждането на чл. 2в ЗОДОВ?“; 6. „Допустимо ли е от ПЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на ПЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с ПЕС, без в конкретния случай да се изследва въпроса: Еднакво ефективни за пострадалото лице ли са били процедурните условия за реализация на отговорността на държавата за нарушение на ПЕС преди и след въвеждането на чл. 2в ЗОДОВ?“, и 7. „Допустимо ли е, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на ПЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с ПЕС, без в конкретния случай да се изследва въпроса: Практически възможно ли е било за пострадалото от нарушение на ПЕС лице без значителни затруднения от финансово или процедурно естество да се възползва от правото си на иск по чл. 4, пар. 3 ДЕС, в случай като конкретния, преди законодателното уреждане на специалната процедура по чл. 2в ЗОДОВ?“, по които поддържа, че няма произнасяне от националния съд и няма установена съдебна практика, а отговорите им могат да допринесат за развитието на правото.