1.“Преди да разреши въззивния правен спор, длъжна ли е втората съдебна инстанция да отчете правозащитния стандарт по чл. 5, ал. 4 на КРБ и да приложи с предимство правото на ЕС като пряко приложимо и с директен ефект, без той да се установява и доказва?“ /реш.№.3/21.03.12 по к. д.№.12/2011, реш.№.29/98 по к. д.№.28/98 на КС на РБ/; 2.“Предвид очертаните предели на Върховенството на нормите на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, и принципът на непосредственото им действие, установен с чл. 5 КРБ, когато всяко лице, търсещо съдебна защитна и съдействие от граждански съд, сочи, че черпи правата си пряко Конституцията и от правото на ЕС, и се позовава на тях за защитата им пред български съд, следва ли той да ги зачете при постановяване на съдебния акт?“ /реш.№.3/21.03.12 по к. д.№.12/11; реш.№.14/ 4.11.14 по к. д.№.12/2014, реш.№.22/10.12.96 по к. д.№.24/ 96 на КС на РБ/; 3.“Конституционно нетърпимо ли е съдебно решение на въззивен съд, в обхвата на чл. 117, ал. 1 КРБ, щом съществено нарушава основни конституционни принципи и конституционни права на лицето, търсещо съдебна защита, на които то изрично се е позовало в производството по спора?“; 4.“Несъобразяване с нормативните изисквания на Конституцията относно правото на неприкосновена частна собственост, на ненакърнимо човешко достойнство, и забрана за злоупотреба с право, от страна на ответното дружество-монополен оператор, представлява ли търговски произвол, като основание за ангажиране на деликтната му/извъндоговорната отговорност за вреди, причинени на физически лица?“ /реш.№.10/29.05.18 по к. д.№.6/2017, реш.№.1/5 по к. д.№.8/04, реш.№.11/10.07.14 по к. д.№.2/2013 на КС на РБ/; 5.“Следва ли решаващият съд във въззивното производство да приложи пряката разпоредба на чл. 121, ал. 2 Конституцията – за да осигури установяването на обективната истина, като предпоставка за обективно и справедливо съдопроизводство, определяща неправилността на съдебния акт на първата инстанция?“ /реш.№.22/10.12.96 по к. д.№.24/96, реш.№.6/15.06.13 по к. д.№.5/2013, реш.№.3/19.05.94 по к. д.№.1/94 на КС на РБ/; 6.“Действията на монополен оператор да претендира плащане на начислени суми за потребени количества вода към лице, което не е потребител, задължено лице и собственик на обекта, представлява ли неоправдана от закона и морала конституционна неприкосновеност на правото му на собственост и намеса в личния му живот, която да е в съответствие с преследваната цел, и с конституционно оправданите му очаквания?“ /реш.№.5/11.05.17 по к. д.№.12/2016, реш.№.2/12.03.15 по к. д.№.8/2014 на КС/; 7.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си предпоставките за присъждане на компенсаторно обезщетение, според правото на Европейския съюз и практиката на СЕС, за вреди, причинени на частно-правен субект от юридическо лице-деликвент, като пряк резултат от нарушаване на правила и норми на правото на ЕС, което то не е съблюдавало?“; 8.“Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС и неговите принципи, и така да обезпечи гарантираните от чл. 1 Конвенцията права за обективно и справедливо разрешаване на правния спор?“; 9. „Следва ли в този случай националният съд да приложи с предимство правото на Съюза и съдебната практика за прилагането му, като преодолее колизията на вътрешната юрисдикция с правото на ЕС и по този начин да осигури ефикасно средство за вътрешноправна защита, според изискването на чл. 13 Конвенцията?“; 10.“Следва и в случая за обезщетяване на вреди националният съд да приложи с предимство правото на Съюза и съдебната практика за прилагането му, за да преодолее колизия на вътрешната юрисдикция с правото на ЕС, и по този начин да осигури ефикасно средство за вътрешноправна защита, според изискванията на чл. 13 Конвенцията?“; 11.“Съдържанието на мотивите на решаващия съд следва ли да отговаря на изискванията на правото на ЕС, като пряко приложимо и с примат над вътрешното право?“; 12.“При спор за материално право за причинени неимуществени вреди на частно-правен субект от незаконосъобразни действия на оператор – на ВиК услуги, следва ли да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 49 ЗЗД, щом са налице материално-правните предпоставки за това, и по правото на Съюза, и по вътрешното право?“; 13.“Дава ли възможност разпоредбата на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на монополно предприятие-оператор, като възложител на работа за причинени неимуществени вреди на частно-правен субект от лице от неговия състав-юрисконсулт, поради несъблюдаване на дължимата от него грижа и добросъвестност да води исков процес срещу лице, което няма качеството на длъжник на оператора?“ /ППВС7/30.12.49 по г. д.№.2/68, ППВС 7/29.12.58, ППВС 9/28.12.66, ТР 59/3.06.74г. по г. д.№.16/74, ТР 2/2013 по т. д.2/2013, реш.№.369/2.11.11 по г. д.№.904/2010, ІІІГО, реш.№.63/1.03.16 по г. д.№.4885/2015, ІV ГО, реш.№.207/2012 по г. д.№.914/2011, ІV ГО, ТР 7/31.07.17 по т. д.7/2014, ОСГТК/; 14.“Признатото от съда в предходното съдопроизводство неоснователно процесуално действие на юрисконсулта на оператора за ангажиране на имуществената отговорност на лице по начислени сметки за водоснабдителни услуги, което, обаче, не е абонат на ВиК оператор и не е собственик на обекта, за предоставяне на тези услуги, представлява ли основание за ангажиране на отговорността на дружеството за причинени неимуществени вреди на частноправния субект?“ /реш.№.429/28.06.10 по г. д.№.944/2009, ІІІ ГО, реш.№.287/1.11.12 по г. д.№.1560/2011, ІІІ ГО, ТР 1/2012 от 4.02.13 на ОСНК на ВКС/; 15.“Упражнените от монополно предприятие искови претенции към физическо лице, включително и в случай, че същото е социално уязвимо, и защитимо лице по чл. 1 ДП №.1 към Конвенцията и чл. 1 и чл. 4 Конвенцията на ООН за закрила на лицата с увреждания, представлява ли незаконосъобразна интервенция и намеса в защитимите му права по правото на ЕС и вътрешната юрисдикция?“ /реш.№.10 по к. д.14/97 на КС, реш.№.6/15.07.13 по к. д.№.5/2013 на КС на РБ, ТР 6/2014 ОСНК на ВКС, реш.№.27/28.02.13 по т. д.№.410/2012, ІІ ТО, реш.№.257/14.07.11 по г. д.№.1149/2009, ІV ГО/; 16.“Превратното упражняване на субективни права ВиК оператор към физическо лице, което не му дължи претендираното парично вземане, има ли характеристика на търговски произвол, като противоправно поведение, и нарушаване на добата търговска практика – щом е морално укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици за увреденото лице?“ /реш.№.228/19.01.16 по г. д.№.6774/2014, ІІІ ГО, реш.№.268/24.02.16 по г. д.№.2525/2015, ІІІ ГО и др./; 17 „Следва и ВиК оператора да отговаря за последиците от своето поведение – да претендират парично вземане срещу лице, което обаче не му е длъжник, установено с акт на съда в предходно исково производство, като форма на неизпълнение на дължимата грижа по чл. 63, ал. 1 ЗЗД и по чл. 302 ТЗ, п причина, за която да отговаря в контекста на установената задължителна конституционна практика?“ /ППВС4/2312.68 по г. д.№.2/68, реш.№.130/3.05.11 по т. д.№.244/2010, І ТО, и др./; 18.„Длъжен ли е съдът, с оглед изложените в исковата молба факти и ангажираните по спора доказателства, очертаващи предмета на спора и искането за съдебна защитна-чл. 6, ал. 2 ГПК, да се ограничи в тези предметни рамки, които страната е поставила, и да се произнесе с решението в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес?“ реш.№.245/29.06.10 по г. д.№.1526/2009, ІІІ ГО, реш.№.172/8.11.16 по н. д.№.843/2016, ІІ НО/; 19.“Длъжен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка на доказателствата, маркиращи поведението на деликвента, като основание за ангажиране на деликтната му отговорност за неимуществени вреди?“ /реш.№.80/22.02.11 по г. д.№.941/2010, реш.№.191/16.05.14 по т. д.№.504/2012, І ТО, т. 2 ТР 1/17.05.01 ОСГК на ВКС/; 20.“Необсъждането на фактите и доводите, на които въззиваемият жалбоподател е основал искането си за съдебна защита на накърнено от първостепенния съд имуществено право за обезщетимост на неимуществени вреди от неоснователно заведен съдебен спор в предходно исково производство, представлява ли съществено процесуално нарушение на императивната норма на чл. 269 ГПК, в контекста на задължителните за съда указания, дадени в т. 1 ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по т. д.№.1/2013 г.?“ /т. 1 ТР 1/2013, ОСГТК на ВКС, реш.№.264/21.03.17 по г. д.№.2060/2016, ІV ГО, реш.№.189/9.07.12 по г. д.№.107/2012, ІІ ГО/; 21. „Като инстанция по съществото на спора, длъжен ли е въззивният съд да осъди всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съвместно с доводите на страните?“ /реш.№.132/24.07.15 по г. д..469/2014,, реш.№.691/2.02.11 по г. д.№.1620/2009, ІV ГО, реш. №.226/8.12.16 по г. д.№.1349/2016, ІІ ГО, реш.№.288/29.12.15 по г. д.№.2293/2015, ІІІ ГО/; 22.“Конституционно нетърпимо ли е решение на въззивния съд, което е основано върху факти, установени от частни свидетелстващи документи, оспорени от ищеца/насрещна страна в предходно исково производство/, като негодни, и които не се ползват с материална доказателствена сила, с оглед принципа за справедливост по чл. 4, ал. 1 КР и принципа за издирване на обективната истина–чл. 121, ал. 2 КРБ?“ /реш.№.2/26.01.11 по г. д.№.478/2010, ІІІ ГО, реш.№.47/21.07.16 по т. д.№.828/2015, ІІ ТО, реш.№.274/16.03.16 по г. д.№.5031/2015, ІV ГО, реш.№.4/11.03.14 по к. д.№.12/2013, КС, реш.№.16/6.11.18 по к. д.№.4/2018, КС/; 23.“В съответствие с принципа за справедливост, съдържащ се в чл. 6, ал. 1 Конвенцията и чл. 4&3, ал. 2 ДЕС и чл. 47 ХОПЕС, според върховенството на правото на ЕС, длъжен ли е решаващият съд да осигури ефективна и справедлива правна защита на пострадалия за нарушените му неимуществени права – за обезщетимост на всички преки неимуществени вреди?“ /реш.№.546/19.12.12 по г. д.№.828/2012, ІV ГО, реш. №.16/16.06.09 по т. д.№.430/2009, ІІ ТО, реш.№.6/15.07.13 по к. д.№.5/2013, КС/.