Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 5 КРБ

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок

чл. 5 КРБ

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Относно приложението на установената в чл. 10а ЗН презумпция в хипотезата на приети противоречиви заключения на вещите лица относно момента на настъпване на смъртта, медицинските критерии и редът за нейното установяване. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1/ Как следва да тълкува разпоредбата на чл. 161 ГПК, по отношение на това кои лица имат правен интерес да обжалват действията и бездействията на Органа по ностойничество и попечителство? Дали в този кръг попадат само „Близки и роднини“ или, с оглед на специфичната уязвимост на поставените под запрещение и множеството фактически и правни ограничения, пред които са изправени и които ги възпрепятстват да имат достъп до редица свои фундаментални права, този кръг може да бъде разширен максимално, с оглед осигуряване на възможност и на граждани /вкл. адвокати/ да предприемат действия в защита на поставени под запрещние, вкл. да обжалват действия на Органа по настойничество и попечителство?; 2/ Охранително, исково или административно е производството по чл. 161 СК?; 3/ В случаите, в които са налице данни за насилие извършено върху дете или поставено под запрещение лице, каква следва да е активността на съда, с оглед изпълнение на позитивните задължения на държавата за гарантиране на правата на пострадалите, произхождащи от чл. 3 КЗПЧОС. Следва ли съдилищата да разглеждат поставените пред тях процесуални и материалноправни въпроси при съобразяване с тази разпоредба?Следва ли при произнасянето си съдилищата да държат сметка за тълкуването на закона в сметлината и от гледна точка на международните правни актове, по които държавата ни е страна?; 4/ В случай, в който се обжалва действие на Орган по настойничеството и попечителството, поставения под запрещение следва ли да се конституира като страна в производството? Следва ли да се конституират близки и роднини, в случаите, в които има данни за наличие на такива?; 5/ Следва ли съдът да следи служебно за наличие на конфликт на интереси между поставен под запрещение, настойник/попечител и Орган по настойничеството и попечителството и ако са налице данни за такъв конфликт, следва ли да се назначи особен представител на поставения под запрещение?; 6/ Как следва да се прилагат разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 КПХУ в производства по чл. 161 СК?; 7/ Допустимо ли е съдебен акт да бъде обоснован с очевидно предрасъдъчни мотиви, като тези, правещи директна връзка между здравословното състояние на едно лице и поставянето под запрещение, както и неспособността да волеобразува?; 8/ Какви са правните възможности на лице, поставено под запрещение което е и/или фактическо ограничено поради увреждане и липса на достъпност и процесуални улеснения, както и поради фактическото му възпрепятстване да има достъп до външния свят поради настаняване в контролирана среда / институция, ЦНСТ, психиатрична болница/ да реализира законните си права на защита от насилие и обезщетение, в случаите, в които настойника/попечителя отказва да извърши необходимото зазащита на тези права и/или контролиращите/управляващите мастото, в което е настанено лицето бездействат да му окажат необходимото съдействие. Въпросът се поставя в контекста на разпоредбата на чл. 13 КПХУ, както и на чл. 3, 8, 6 и чл. 13 КЗПЧОС / пряко приложими съгласно чл. 5 КРБ/; 9/ Следва ли съдът да разгледа жалба срещу дейсвията на органа по настойничеството и попечителството, когато е сезиран от неоправомощено съгласно вътрешния правов ред лице, но когато са налице данни и са представени доказателства за нарушаване на правата на на поставения под запрещение? Следва ли в този случай съдът да назначи особен представител на лицето, в защита на чиито права е подадена жалбата? Позовават се на противоречие с норми на Европейската конвенция за правата на човека /КЗПЧОС/ И Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и решение №12/17.07.2014 г. на КС по конст. д. №10/2014 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Бояджиева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Относно приложението на установената в чл. 10а ЗН презумпция в хипотезата на приети противоречиви заключения на вещите лица относно момента на настъпване на смъртта, медицинските критерии и редът за нейното установяване.
2. За правомощията на съда по чл. 5 и § 3 ПЗР към КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?
Може ли гражданският съд на основание чл.5 КРБ, ал.1 и ал.2 да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.?
Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ - чл. 35в ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?
Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а ЗЕВИ - чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд?
Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ - чл. 35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни?
Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1.“Преди да разреши въззивния правен спор, длъжна ли е втората съдебна инстанция да отчете правозащитния стандарт по чл. 5, ал. 4 на КРБ и да приложи с предимство правото на ЕС като пряко приложимо и с директен ефект, без той да се установява и доказва?“ /реш.№.3/21.03.12 по к. д.№.12/2011, реш.№.29/98 по к. д.№.28/98 на КС на РБ/; 2.“Предвид очертаните предели на Върховенството на нормите на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, и принципът на непосредственото им действие, установен с чл. 5 КРБ, когато всяко лице, търсещо съдебна защитна и съдействие от граждански съд, сочи, че черпи правата си пряко Конституцията и от правото на ЕС, и се позовава на тях за защитата им пред български съд, следва ли той да ги зачете при постановяване на съдебния акт?“ /реш.№.3/21.03.12 по к. д.№.12/11; реш.№.14/ 4.11.14 по к. д.№.12/2014, реш.№.22/10.12.96 по к. д.№.24/ 96 на КС на РБ/; 3.“Конституционно нетърпимо ли е съдебно решение на въззивен съд, в обхвата на чл. 117, ал. 1 КРБ, щом съществено нарушава основни конституционни принципи и конституционни права на лицето, търсещо съдебна защита, на които то изрично се е позовало в производството по спора?“; 4.“Несъобразяване с нормативните изисквания на Конституцията относно правото на неприкосновена частна собственост, на ненакърнимо човешко достойнство, и забрана за злоупотреба с право, от страна на ответното дружество-монополен оператор, представлява ли търговски произвол, като основание за ангажиране на деликтната му/извъндоговорната отговорност за вреди, причинени на физически лица?“ /реш.№.10/29.05.18 по к. д.№.6/2017, реш.№.1/5 по к. д.№.8/04, реш.№.11/10.07.14 по к. д.№.2/2013 на КС на РБ/; 5.“Следва ли решаващият съд във въззивното производство да приложи пряката разпоредба на чл. 121, ал. 2 Конституцията – за да осигури установяването на обективната истина, като предпоставка за обективно и справедливо съдопроизводство, определяща неправилността на съдебния акт на първата инстанция?“ /реш.№.22/10.12.96 по к. д.№.24/96, реш.№.6/15.06.13 по к. д.№.5/2013, реш.№.3/19.05.94 по к. д.№.1/94 на КС на РБ/; 6.“Действията на монополен оператор да претендира плащане на начислени суми за потребени количества вода към лице, което не е потребител, задължено лице и собственик на обекта, представлява ли неоправдана от закона и морала конституционна неприкосновеност на правото му на собственост и намеса в личния му живот, която да е в съответствие с преследваната цел, и с конституционно оправданите му очаквания?“ /реш.№.5/11.05.17 по к. д.№.12/2016, реш.№.2/12.03.15 по к. д.№.8/2014 на КС/; 7.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си предпоставките за присъждане на компенсаторно обезщетение, според правото на Европейския съюз и практиката на СЕС, за вреди, причинени на частно-правен субект от юридическо лице-деликвент, като пряк резултат от нарушаване на правила и норми на правото на ЕС, което то не е съблюдавало?“; 8.“Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС и неговите принципи, и така да обезпечи гарантираните от чл. 1 Конвенцията права за обективно и справедливо разрешаване на правния спор?“; 9. „Следва ли в този случай националният съд да приложи с предимство правото на Съюза и съдебната практика за прилагането му, като преодолее колизията на вътрешната юрисдикция с правото на ЕС и по този начин да осигури ефикасно средство за вътрешноправна защита, според изискването на чл. 13 Конвенцията?“; 10.“Следва и в случая за обезщетяване на вреди националният съд да приложи с предимство правото на Съюза и съдебната практика за прилагането му, за да преодолее колизия на вътрешната юрисдикция с правото на ЕС, и по този начин да осигури ефикасно средство за вътрешноправна защита, според изискванията на чл. 13 Конвенцията?“; 11.“Съдържанието на мотивите на решаващия съд следва ли да отговаря на изискванията на правото на ЕС, като пряко приложимо и с примат над вътрешното право?“; 12.“При спор за материално право за причинени неимуществени вреди на частно-правен субект от незаконосъобразни действия на оператор – на ВиК услуги, следва ли да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 49 ЗЗД, щом са налице материално-правните предпоставки за това, и по правото на Съюза, и по вътрешното право?“; 13.“Дава ли възможност разпоредбата на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на монополно предприятие-оператор, като възложител на работа за причинени неимуществени вреди на частно-правен субект от лице от неговия състав-юрисконсулт, поради несъблюдаване на дължимата от него грижа и добросъвестност да води исков процес срещу лице, което няма качеството на длъжник на оператора?“ /ППВС7/30.12.49 по г. д.№.2/68, ППВС 7/29.12.58, ППВС 9/28.12.66, ТР 59/3.06.74г. по г. д.№.16/74, ТР 2/2013 по т. д.2/2013, реш.№.369/2.11.11 по г. д.№.904/2010, ІІІГО, реш.№.63/1.03.16 по г. д.№.4885/2015, ІV ГО, реш.№.207/2012 по г. д.№.914/2011, ІV ГО, ТР 7/31.07.17 по т. д.7/2014, ОСГТК/; 14.“Признатото от съда в предходното съдопроизводство неоснователно процесуално действие на юрисконсулта на оператора за ангажиране на имуществената отговорност на лице по начислени сметки за водоснабдителни услуги, което, обаче, не е абонат на ВиК оператор и не е собственик на обекта, за предоставяне на тези услуги, представлява ли основание за ангажиране на отговорността на дружеството за причинени неимуществени вреди на частноправния субект?“ /реш.№.429/28.06.10 по г. д.№.944/2009, ІІІ ГО, реш.№.287/1.11.12 по г. д.№.1560/2011, ІІІ ГО, ТР 1/2012 от 4.02.13 на ОСНК на ВКС/; 15.“Упражнените от монополно предприятие искови претенции към физическо лице, включително и в случай, че същото е социално уязвимо, и защитимо лице по чл. 1 ДП №.1 към Конвенцията и чл. 1 и чл. 4 Конвенцията на ООН за закрила на лицата с увреждания, представлява ли незаконосъобразна интервенция и намеса в защитимите му права по правото на ЕС и вътрешната юрисдикция?“ /реш.№.10 по к. д.14/97 на КС, реш.№.6/15.07.13 по к. д.№.5/2013 на КС на РБ, ТР 6/2014 ОСНК на ВКС, реш.№.27/28.02.13 по т. д.№.410/2012, ІІ ТО, реш.№.257/14.07.11 по г. д.№.1149/2009, ІV ГО/; 16.“Превратното упражняване на субективни права ВиК оператор към физическо лице, което не му дължи претендираното парично вземане, има ли характеристика на търговски произвол, като противоправно поведение, и нарушаване на добата търговска практика – щом е морално укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици за увреденото лице?“ /реш.№.228/19.01.16 по г. д.№.6774/2014, ІІІ ГО, реш.№.268/24.02.16 по г. д.№.2525/2015, ІІІ ГО и др./; 17 „Следва и ВиК оператора да отговаря за последиците от своето поведение – да претендират парично вземане срещу лице, което обаче не му е длъжник, установено с акт на съда в предходно исково производство, като форма на неизпълнение на дължимата грижа по чл. 63, ал. 1 ЗЗД и по чл. 302 ТЗ, п причина, за която да отговаря в контекста на установената задължителна конституционна практика?“ /ППВС4/2312.68 по г. д.№.2/68, реш.№.130/3.05.11 по т. д.№.244/2010, І ТО, и др./; 18.„Длъжен ли е съдът, с оглед изложените в исковата молба факти и ангажираните по спора доказателства, очертаващи предмета на спора и искането за съдебна защитна-чл. 6, ал. 2 ГПК, да се ограничи в тези предметни рамки, които страната е поставила, и да се произнесе с решението в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес?“ реш.№.245/29.06.10 по г. д.№.1526/2009, ІІІ ГО, реш.№.172/8.11.16 по н. д.№.843/2016, ІІ НО/; 19.“Длъжен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка на доказателствата, маркиращи поведението на деликвента, като основание за ангажиране на деликтната му отговорност за неимуществени вреди?“ /реш.№.80/22.02.11 по г. д.№.941/2010, реш.№.191/16.05.14 по т. д.№.504/2012, І ТО, т. 2 ТР 1/17.05.01 ОСГК на ВКС/; 20.“Необсъждането на фактите и доводите, на които въззиваемият жалбоподател е основал искането си за съдебна защита на накърнено от първостепенния съд имуществено право за обезщетимост на неимуществени вреди от неоснователно заведен съдебен спор в предходно исково производство, представлява ли съществено процесуално нарушение на императивната норма на чл. 269 ГПК, в контекста на задължителните за съда указания, дадени в т. 1 ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по т. д.№.1/2013 г.?“ /т. 1 ТР 1/2013, ОСГТК на ВКС, реш.№.264/21.03.17 по г. д.№.2060/2016, ІV ГО, реш.№.189/9.07.12 по г. д.№.107/2012, ІІ ГО/; 21. „Като инстанция по съществото на спора, длъжен ли е въззивният съд да осъди всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съвместно с доводите на страните?“ /реш.№.132/24.07.15 по г. д..469/2014,, реш.№.691/2.02.11 по г. д.№.1620/2009, ІV ГО, реш. №.226/8.12.16 по г. д.№.1349/2016, ІІ ГО, реш.№.288/29.12.15 по г. д.№.2293/2015, ІІІ ГО/; 22.“Конституционно нетърпимо ли е решение на въззивния съд, което е основано върху факти, установени от частни свидетелстващи документи, оспорени от ищеца/насрещна страна в предходно исково производство/, като негодни, и които не се ползват с материална доказателствена сила, с оглед принципа за справедливост по чл. 4, ал. 1 КР и принципа за издирване на обективната истина–чл. 121, ал. 2 КРБ?“ /реш.№.2/26.01.11 по г. д.№.478/2010, ІІІ ГО, реш.№.47/21.07.16 по т. д.№.828/2015, ІІ ТО, реш.№.274/16.03.16 по г. д.№.5031/2015, ІV ГО, реш.№.4/11.03.14 по к. д.№.12/2013, КС, реш.№.16/6.11.18 по к. д.№.4/2018, КС/; 23.“В съответствие с принципа за справедливост, съдържащ се в чл. 6, ал. 1 Конвенцията и чл. 4&3, ал. 2 ДЕС и чл. 47 ХОПЕС, според върховенството на правото на ЕС, длъжен ли е решаващият съд да осигури ефективна и справедлива правна защита на пострадалия за нарушените му неимуществени права – за обезщетимост на всички преки неимуществени вреди?“ /реш.№.546/19.12.12 по г. д.№.828/2012, ІV ГО, реш. №.16/16.06.09 по т. д.№.430/2009, ІІ ТО, реш.№.6/15.07.13 по к. д.№.5/2013, КС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложено е и становище за очевидна неправилност на обжалвания акт, основано на твърденията на страната за липса на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право