чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ
Чл. 5. […] (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ
Чл. 5. […] (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
По приложението на чл. 340, ал. 2 ГПК, а именно – легитимирано ли е лице, поставено под пълно запрещение, само да предяви иск за отмяна на запрещението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 10 ЗОДОВ, чл. 14 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 162 ГПК, чл. 19 ГПК, чл. 253 НК, чл. 268 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 изр. 1 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2016
Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 133 ЗЗД, чл. 14 ал. 1 ГПК, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 180 ГПК, чл. 19 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 307 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 468 ал. 1 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 изр. 1 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
1/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?
2/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 63, пар. 1 от ДФЕС и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на общностното право?
3/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 17 ХОПЕС и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2017
Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
пар. 1 т. 2а ДР ЗЕ, пар. 1 т. 42 ДР ЗЕ, чл. 1 ЗОДОВ, чл. 10 ал. 1 ЗВер, чл. 13 ал. 1 КРБ, чл. 13 КЗПЧОС, чл. 2 ЗМГО, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 29 ЗЗК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 30 ЗЗК, чл. 32 ал. 1 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 4 ал. 3 КРБ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 изр. 1 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 52 ЗЗД, чл. 54 ЗЗД, чл. 57 ЗПД, чл. 57а ЗПД, чл. 6 КЗПЧОС, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 60а ЗСВ, чл. 631а ал. 1 ТЗ, чл. 631а ал. 2 ТЗ, чл. 631а ТЗ, чл. 71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр, чл. 74 ал. 2 ЗЗДискр, чл. 76 ЗМГО, чл. 76а ЗМГО, чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 8 КЗПЧОС, чл. 9 КЗПЧОС, чл. 95 ЗАПСП, чл. 95б ЗАПСП
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
относим ли е към допустимостта на иска или отговорът трябва да бъде даден в решението по същество; допустимо ли е с мотива за прилагането на понятието „функционален имунитет“ да се нарушава чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ, чл. 14 МПГПП и чл. 47 от Хартата на ЕС и да се отнема на касатора Е. М. правото на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства пред съд; правните норми на ЕКЗПЧ, ратифицирани от Република България дерогират ли правните норми на националното право, съответно правните норми по МПГПП на ООН дерогират ли националното право при противоречие и българският съд длъжен ли е да ги приложи с предимство“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
1. Какви са предпоставките за прилагане на т. нар. „функционален имунитет“ по отношение на съдебен заседател като член от състава по наказателното дело и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска за обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконни действия, извършени в служебното качество на ответника? 2. Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да освободят ответника по този иск от гражданска отговорност, без да са събрани доказателства, че той се ползва от функционален имунитет? 3. Допустимо ли е разширително тълкуване на чл. 132 КРБ по отношение на адресатите на правната норма? 4. Допустимо ли е поради причини от предвидения от вътрешното право „функционален имунитет“ да се наруши чл. 6 пар. 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн. ДВ бр. 80 от 1992 г, изм. бр. 137 от 1998 г, попр. бр. 97 от 1999 . и изм. бр. 38/2010 г.) и на чл. 47 от Х. за основните права на Европейския съюз? и 5. Правото на европейския съюз има ли примат пред националните закони и длъжен ли е националният съд да го зачете? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи определението, като обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (изискване за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от препращането в чл. 274, ал. 3 към предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Касаторът иска също ВКС да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съотношението на чл. 132 КРБ с признатото в чл. 47 от Х. право на ефективно правно средство на защита за всеки гражданин на Съюза (чл. 267, ал. 1, б. б, вр. ал. 3 Договора за функциониране на европейския съюз и чл. 628 и 629 ГПК). Оплакването по същество е, че чл. 130 ГПК е приложен неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
включен в предмета на делото и обуславящ обжалваното определение и обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (изискване за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от препращането в чл. 274, ал. 3 към предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Касаторът обосновава искането за допускане на касационния контрол и с довода, че определението е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Според него, то противоречи не само на чл. 6 и чл. 13 Конвенцията, които са с предимство над чл. 132 КРБ, но и на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз – норма с примат над констутиционната, а противоречието на акт на национален съд с наднационалния правен ред (с правото на Европейския съюз) осъществява критерия на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторът иска също касационната инстанция да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съотношението на чл. 132 КРБ с признатото в чл. 47 от Х. право на ефективно правно средство на защита за всеки гражданин на Съюза (чл. 267, ал. 1, б. б, вр. ал. 3 Договора за функциониране на европейския съюз и чл. 628 и 629 ГПК). Оплакването по същество е, че чл. 130 ГПК е приложен неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 130 ГПК, чл. 132 КРБ, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 275 ал. 1 изр. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 5 ал. 1 КРБ, чл. 5 ал. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 62 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 7 КРБ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.