доколко защитата на правата и репутацията на публични личности, в частност политици, следва да ограничава правото на изявления по въпроси от обществен интерес, като се има предвид практиката на ЕСПЧ за стриктно тълкуване на ограниченията на свободата на словото, установени в чл. 10, т. 2 КЗПЧОС”. Сочи се приетото в решение на ЕСПЧ по делото О. срещу А., че границите на допустимата критика са по-широки, когато се касае за политик, действащ в качеството си на обществена фигура, както и че всеки политик има право на защита на репутацията си…, но изискванията за тази защита трябва да бъдат съпоставени с интереса от откритото обсъждане на политически въпроси”. Изложени са и съображения, че в атакуваното решение не се държи сметка за обществения интерес от търсене и получаване на информация по случая с убийството на сестрите Б.; че извън изнесените в медиите подробности за зверското престъпление общественият интерес бил допълнително провокиран и от невъзможността дълго време следствените органи да уличат конкретно лице като извършител на престъпното деяние, което провокирало съмнения у обществеността относно качеството и обективността на воденото следствие и довело до разклащане на доверието в органите на изпълнителната власт, което придало и политическа окраска на случая; обективен факт бил, че публичното обсъждане на различни версии относно механизма и авторството на престъплението започнало далеч преди изявленията на ответника и че независимо от осъдителната присъда по делото Б. и до ден днешен продължавали да се лансират версии за участието и на трето неустановено до момента лице – съизвършител или помагач и да се споменават различни имена на предполагаеми съучастници; както ЕСПЧ посочил в цитираното решение „касае се за границите на допустимия критицизъм в контекста на обществения дебат по политически въпрос от обща значимост”.