Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 4 КРБ

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

чл. 4 КРБ

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, чл. 1 Допълнителен протокол №1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3. „Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците; 6. „Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за основателността на предявените искове, с оглед релевираните факти и действия на законодателя- ответник, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), с оглед да даде ефективна и справедлива защита на заявеното имуществено право (чл. 17, ал. З и чл. 56 КРБ) и за да не допусне нарушение на Основния ни закон“; 2. „Преди да разреши въззивен спор за основателност на предявените искове по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, длъжна ли е втората инстанция, като такава по същество на спора, да отчете правозащитния стандарт по чл. 5, ал. 4 на КРБ, и да приложи с предимство правото на ЕС, като пряко приложимо и с директен ефект, без той да се установява и доказва; 3. „Предявяването на иск по чл. 4, пар. 3, ал. 2 ДЕС (респ. иск по ЗОДОВ), основан върху практиката на СЕС, представлява ли ефективно вътрешно правно средство за защита на накърнено имуществено право, в резултат от допуснато съществено нарушаване на правото на ЕС от страна на Народното събрание, за което правно положение може да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на националния законодател.“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните от чл. 1 на Конвенцията права за обективно и справедливо разрешаване на правния спор.“; 5. „Длъжен ли е националният съдия да установи директната приложимост на правото на ЕС по конкретния правен случай, основан върху приложното му поле, и така да подчини съдебния си акт на това право.“; 6. „Обвързан ли е въззивният съд да съблюдава общите принципи за справедливост и ефективност при упражняване на своята правораздавателна функция за защита на правата, които жалбоподателят черпи от Общностното право, при разглеждане на основния въпрос за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от законодателно бездействие, в съответствие с принципите на чл. 6, т. 1, чл. 13 Конвенцията и чл. 1 ДП №1 към същата, с оглед степента на защита, предвидена в чл. 53 от Хартата за основни права на ЕС и чл. 54 от КЗПЧОС.“; 7. „Длъжен ли е съдът служебно да извърши проверка за конституционносъобразност на нормата на чл. 2б ЗДТ, заварена Конституцията /1991г./, с пар. 3 ПЗР на Основния ни закон. Налице ли е законодателно бездействие на националния нормотворец да поправи / попълни празнота в закон (в чл. 2в ЗДТ), щом норма в него допуска да се отнема имущество (надплатена държавна такса, която националните съдилища отказват да бъде върната обратно на ищеца-платец на съдебна услуга, която не е извършена, поради прекратяване на производството още на неговия старт), за което Народното събрание като ответник в производство по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ следва и може да носи отговорност“; 8. „При разрешаване на спор за материално право (за надвнесена държавна такса, в производство, което е прекратено като процесуално недопустимо), следва ли съдът да изходи от критерия за нейното определяне и дължимост, респ. за реституиране и връщане на част от надплатена д. т., с оглед на правния интерес на ищеца- платец, и като специфична форма на имуществена вреда, за която може да се ангажира отговорността на националния законодател.“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора, да извърши съпоставка между приложимото право към датата на предявен предходен иск (16.04.2015 г.) за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на ЕС по чл. 4, пар.3, ал. 2 ДЕС и настъпилите законодателни промени в чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр.94/2019г.), даващи разрешение за допустимостта прекратеното предходно исково производство, като основание за законодателно бездействие, и неизпълнение на законодателната функция на Народното събрание, за което то следва да носи отговорност.“; 10. „Упражнената „законодателна недобросъвестност“ от народните представители да приемат калпави закони, непозволяващи на гражданите да защитят права и интереси пред съд, представлява ли материалноправна предпоставка в предметния обхват на чл. 76, ал. 4 КРБ, за която НС, като законодателен орган може и следва да носи отговорност за причинени вреди.“; 11. „При въведено във въззивната жалба оплакване, за това, че първоинстанционният съд не е извършил проверка и преценка за конституционносъобразност на правна норма от заварен от Конституцията закон (чл. 4в ЗДТ), по силата на пар. 3 ПЗР КРБ /1991 г./, приложим за спорното материално право, длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество да извърши такава преценка. При разглеждане и решаване на спора, длъжен ли е въззивният съд да изпълни задължението си по чл. 130, ал. 1 ЗСВ да се съобрази със задължителни указания и правни разрешения като приложи по- високия по степен нормативен акт, да конкретизира и да елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор?“; 12. „При разглеждане и решаване на деликтния спор срещу законодателя- нормотворец, решаващите долустоящи съдилища обвързани ли са извършат преценка на фактите и доказателствата по делото, в светлината на приложимото право на ЕС, на КС и на ВКС, и от установената от тях новоприета практика, и така да се мотивират.“; 13. „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя в подадената от него жалба, и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно релевантни факти и обстоятелства, предопределящи основателността на предявените искове.“ 13. „Допустимо ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да постанови решение за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд, без да се произнесе по всички факти и доказателства, щом те обуславят основателността на предявените искове за обезщетяване на вреди, по които е следвало да се произнесе и първостепенният съд, и без да е ограничен от посоченото във въззивната жалба, след като с него се накърнява основно конституционно право на собственост (чл. 17, ал. З КРБ) и на съдебна защита (чл. 56КРБ).“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

Дали разпоредбата на пар. 21 ПЗР ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. 9/20 г. на Конституционния съд на Р България, разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН ДВ бр 22 от 2015 г. , доп.бр. 33/2019 г. в сила от 19.4.2019 г., е обявена за противоконституционна. Следователно е отпаднало правното основание, на което е разгледан искът, за напред, в хода на процеса, което обуславя извод, че въззивното решение може да е недопустимо.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

За разясняване на действителният смисъл разпоредбите на чл.151, ал.2 от КРБ и чл.22, ал.4 от ЗКС, като се даде тълкуване дали действието занапред на решението на Конституционния съд позволява на съдилищата да прилагат противоконституционна правна норма за развили се преди това правоотношения, дали и в кои случаи и спрямо кои правни субекти такова приложение е възможно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Дали разпоредбата на пар. 21 ПЗР ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 ЗСММ и чл. 9 ЗСММ /Закона за събранията митингите и манифестациите/) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4 КРБ, чл. 6 КРБ и чл. 39 КРБ права и свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 ЗСММ (Закона за събранията митингите и манифестациите) и чл. 9 ЗСММ) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4 КРБ, чл. 6 КРБ и чл. 39 КРБ права и свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на повторна експертиза, ако в определението, с което я е допуснал, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право