Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 4 ал. 1 КРБ

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

чл. 4 ал. 1 КРБ

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– длъжен ли е съдът да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване основателността на размера на исковата претенция“, тъй като според касатора „приемайки, че пропуснатата полза се съизмерява с последното брутно трудово възнаграждение – в размер на 27135.28лв. /предвид приложената към молбата уточнение служебна бележка/ САС не е изложил никакви мотиви, от които да е видно как е анализирал това писмено доказателснтво и въз основа на кои съдържащи се в него данни е приел, че ищецът е доказал със сигурност причинените от незаконното обвинение пропуснати ползи до присъдения размер“. Както се посочи, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДОВ – т. 4 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, което е съобразено от въззивния съд. Това е и крайният момент на периода, за който е присъдено обезщетението по конкретното дело. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е постановено в противоречие с т. 4 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС или на някоя от останалите точки на това тълкувателно решение. Настоящият касационен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с т. 19 ТР №1 от 04.01.2001г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено по въпроса: "Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд - на решаващ по същество или на проверяващ съд и, ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност" и на който е даден отговор, че: "Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. ", което се отнася и до приетото с посоченото от касатора. В конкретния случай няма оплаквания мотивите на въззивния съд да не отразяват решаваща, а проверяваща правораздавателна дейност. Въззивният съд обосновава дължимост на обезщетение за обзвреда на причинените от незаконното обвинение имуществени вреди на ищеца „за периода 06.02.2014г. – 23.07.2015г., през който е било висящо наказателното производство спрямо ищеца и за който може да се приеме, че е осъществена причинна връзка между незаконното обвинение и липсата на доход. Посочената от касатора служебна бележка е приета неоспорена по делото и видно от съдържанието й, с нея МВР ДПУБ удостоверява полученото от служителя брутно трудово възнаграждение през посочения в нея период помесечно, включително за м. януари – последният отработен месец от служителя в размер на 1542,73лв., солужил като база за изчисляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди - от неполучено трудово възнаграждение за периода 06.02.2014г. – 23.07.2015г., през който е било висящо наказателното производство спрямо служителя и за който с ожалваното решение е прието, че може да се приеме, че е осъществена причинна връзка между незаконното обвинение и липсата на доход. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2020

като се е позовал на решение на ЕСПЧ по делото Б срещу Франция от 25.3.1992 г, в което изрично се отхвърлят аргументите за липса на вътрешна правна уредба и се приема, че дори и когато се има предвид свободата на преценка на държавата, в случая не е бил постигнат справедливият баланс, който следва да е подържа между интересите на обществото и тези на индивида. С решението на ВКС е прието, че на транссексуалните лица не може да се вмени задължение за хирургическа операция- за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на пола, а допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, не е безспорна и с оглед нормата на чл. 128 НК. Възможността транссексуалните лица да сменят пола си, според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, попада в обхвата на правото на личен и семеен живот, което изисква от държавата да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им, тъй като определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот, попадат в личната сфера, защитена от чл. 8 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Независимо от липсата на правна уредба във вътрешното право, принципът на зачитане правото на личен и семеен живот налага съдът да прецени във всеки отделен случай, дали са налице материалноправните предпоставки за смяна на пола на лицето, като условие за юридическа промяна в данните за гражданското състояние на вписания в акта за раждане „пол“, за да се постигне нужния справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида, с оглед чл. 8 КЗПЧ. Върховният съд е приел, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция за събиране на нови доказателства-заключение на вещо лице-сексолог, което да даде заключение за здравословното състояние на молителя, според действащата ревизия на Международната класификация на заболяванията, приета Световната здравна организация и обсъди това заключение, заедно с всички останали доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

- 1.2.“ Таксата по чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014г.- 09.08.2014г., до влизането в сила на РКС№******г., в който период законовите норми са се прилагали като част от действащото право, имат ли характер на публично държавно вземане.“1.2.1 "По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл. 35а ЗЕВИ - по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?"1.2.2. "Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., с влизане в сила на Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата?"1.2.3. "Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен - съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановявано на недължимо платени публични държавни вземания?"Касаторът поддържа, че посочените в т. 1 въпроси са решени в противоречие с определение №857/13.12.2016 г. по гр. д. №3504/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №69/01.02.2018 г. по гр. д. №176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение №65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. №690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №269/30.04.2014 г. но ч. т. д. №1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. №493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №557/26.10.2009 г. по ч. т. д. №585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №300/15.05.2009 г. по т. д. №88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение по ч. т. д. №559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същите въпроси страната е заявила, че било без значение „ дали покриват предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото се позовава на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, разграничено от нея като – „очевидна недопустимост, респ. очевидна неправилност“. Под надслов „ въпроси във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение касаторът е формулирал въпросите: – 1.1.1 "Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г., в сила считано от 10.08.2014 г., и удържаната въз основа на нея такса за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?"1.1.2. "Може ли гражданският съд на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ да откаже да приложи чл. 35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 01.01.2014 г. в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ е бил задължителен до 10.08.2014 г., от която дата на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е налице забрана за неговото прилагане?"1.1.3. "Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила съдебно решение на КС, което има за правна последица забрана за прилагане на закона за в бъдеще съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите oт ЗЕВИ в този период или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?"1.1.4. "Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС?"1.1.5. "Влизането в сила на решение на КС, с което се обявява противоконституционност на закон /в случая на чл. 35а и сл. ЗЕВИ/ има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието му с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание за прилагането на закона по смисъла на тълкуването, дадено в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд във връзка с хипотезите, при които е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?"Така формулираните въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №172/26.01.2017 г. по гр. д. №1670/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №79/14.03.2000 г. по гр. д. №1456/1999 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №68/14.07.2016 г. по гр. д. №6043/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №569/10.07.2019 г. по гр. д. №1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. / и практиката на КС /решение №1/28.01.2014 г. по к. д. №22/2013 г. на КС, решение №22/31.10.1995 г. по к. д. №25/1995 г. на КС, решение №9/1996 г. по к. д. №9/1996 г., решение №24/1995 г. по к. д. №30/1995 г., решение №13/08.11.1994 г. по к. д. №13/1994 г., решение №14/2013 г. по к. д. №17/2013 г., решение №7/21.06.2016 г. по к. д. №8/2015 г., определение №1/14.01.2014 г. по к. д. №21/2013 г. / - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под надслов „ от значение за правилното прилагане на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „ е поставен въпросът -2.1 "Извършено ли е при начална липса на основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД удържането на такси по чл. 35а ЗЕВИ в периода преди разпоредбата да е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на КС, и ако е така съобразно разясненията в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд в коя от хипотезите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД попада претенцията за възстановяване на удържаните за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ?". По този въпрос, касаторът се позовава на противоречие с т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/и практиката на КС. Касаторът отново е формулирал въпроси, свързани с действието на решението на КС, в това число и въпрос дали особеното мнение по решенията на КС съставлява задължителна практика. В тази връзка е поддържано, че САС е разрешил тези въпроси в противоречие с РКС №3/2020 г. Страната пространно е развила оплакванията си за неправилност на съдебния акт. Поставени са и въпроси, обозначени от касатора като такива- обусловили неправилност на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно –5.1 „ Запазват ли се правните последици от приключени отношения от обявени за противоконституционни законови норми… и те стават ли предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл. 149, ал. 1т2 КРБ.“ И 5.2 „ Законовите норми на чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, прилагат ли се по съдебен иск, който има за предмет приключили правоотношения по смисъла на РКС №3/2020 г… „ Поставени са и въпроси, определени от касатора като такива, свързани с липсата на правомощия на съдебните органи по осъществяване на контрол за конституционосъобразност, а именно 6.1.“Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден, правните последици от него не са установени в закон и са в пряко противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, чл. 4, ал. 1 КРБ и с чл. 8 КРБ?"6.2. "Допустимо ли е гражданският съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като същите вече са обявени за противоконституционни с влязло в сила решение на КС, който косвен контрол не е уреден в закон като правомощие на гражданския съд, има различни правни последици от тези, с които се ползва решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и вследствие на осъществения контрол суспендира ли се влизането в сила на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, установено в чл. 5, ал. 5 КРБ, и задължителната им сила на основание чл. 86, ал. 2 КРБ от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл.?"и 6.3. "Представлява ли допустима правораздавателна дейност на гражданския съд упражняването на неуреден като съдържание и последици косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като са обявени за противоконституционна с решение на КС и въз основа на упражнения косвен контрол допустимо ли е гражданският съд да приеме, че чл. 35а ЗЕВИ е противоконституционен от момента на приемането си, както и че процесните разпоредби от ЗЕВИ не са били приложимо право?"Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение №3/10.04.2003 г. по к. д. №22/2002 г. на КС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, евентуално се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и въпросът:7.1 "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?" и 7.2. "При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?"По посочените въпроси касаторът поддържа противоречие с Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №388/17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Направено е общо оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил „ всяко едно от възраженията на жалбоподателя“. Касаторът е развил и общи оплаквания, които е свързал с вече развитите основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ-ро и 3-то ГПК. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

са решени в противоречие с определение №857/13.12.2016 г. по гр. д. №3504/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №69/01.02.2018 г. по гр. д. №176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение №65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. №690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №269/30.04.2014 г. но ч. т. д. №1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. №493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №557/26.10.2009 г. по ч. т. д. №585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №300/15.05.2009 г. по т. д. №88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №130/18.02.2013 г. по ч. т. д. №559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези въпроси касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на противоречива съдебна практика, която следва да бъде уеднаквена.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът се позовава на цитирана практика на ВКС, според която връщане на направената в изпълнение на противоконституционен закон престация се дължи на извършилото я лице на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, но не и по деликтен иск.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Тълкувателно решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума - платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици - непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Противоконституционна ли е разпоредбата на § 8, ал. 5, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в частта, с която се отменя чл. 47, т. 3 ЗМТА (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г., посл. изм., бр. 46 от 2002 г.) в частта: „арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България“ и на свързаната с нея разпоредба на § 8, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в частта относно замяната в чл. 49 ЗМТА (нов, ДВ, бр. 38 от 2001 г.) на „думите чл. 47, т. 3“, поради противоречие с чл. 122, ал. 1 КРБ, във връзка с чл. 117, ал. 1 КРБ и чл. 56 КРБ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право