на репортера, но не използва изразни средства, сочещи на нежелание да не бъде заснемана - не е изразено от нея несъгласие за това; тя е била уведомена, че заснетите кадри ще бъдат излъчени в телевизионно предаване, но няма данни да се е противопоставила. С оглед на това не е доказано ищцата да е изразила изрично несъгласие да бъде заснемана и кадрите да бъдат излъчени, следователно поведението на служители на ответното дружество не е в нарушение на чл. 32, ал. 2 КРБ. Съдържащата се в ТВ предаването информация не е свързана с личността на ищцата – информацията се отнася до нейната професия – кинезитерапевт и извършваната от нея търговска дейност по рехабилитация на детето на И., за която ищцата е получавала възнаграждение от събраните по преведените й от дарителска сметка суми; личният живот на ищцата не е засегнат, защото предаването не съдържа информация от личен характер, а само факти за поведението й при извършване на професионална дейност, концентрирайки вниманието на зрителя върху въпроса има ли право тя да задържи 7000лв. при положение, че родителите не желаят детето им да продължи терапия при нея, а тя е получила възнаграждение за извършените процедури; изнесени са факти за методите на лечение, прилагани от ищцата, и становището на родителите, че за период от година и 4 месеца състоянието на детето им не се подобрило – причина да прекратят терапията и да искат неусвоената сума. Съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието „личен живот”, съдържащо се в пар. 1, т. 21 ДР ЗРТ – животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект, и е приел, че в ТВ предаването дори не се намеква за такива аспекти от личната сфера на ищцата. Съобщените факти са годни за дебат в демократично общество – дали поведението на ищцата и отказът да върне неусвоена сума е в съответствие с моралните норми. Не е налице противоправна намеса в личното пространство на ищцата, изрично й е била предоставена възможност да упражни правото на отговор съобразно чл. 18 ЗРТ, защото е знаела за предстоящото излъчване, но е отказала да участва; средствата за масово осведомяване могат да разпространяват правомерно свои или чужди – на родителите - оценъчни съждения; не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на ищцата; единствената засягаща я информация е свързана с упражняваната от нея дейност. При тези обстоятелства не е налице противоправно поведение, увреждащо ищцата - тя е знаела, че е заснемана и че кадрите ще бъдат излъчени, но не е изразила изрично несъгласие, противопоставянето й се отнася до нежеланието да води разговор, респективно отказ да участва в предаването и да упражни правото си на отговор. Не е налице противоправна намеса в личния й живот – такава не е влизането в кабинета й и заснемането й в него; тя извършва търговска дейност, насочена към извличането на печалба, страна е по облигационно отношение с И. и е получила значителна сума от дарителска сметка, а въпросът за връщане на неусвоената сума няма отношение към личния й живот; обществото има право на информация за подобни случаи, на базата на представените от родителите факти и пасивното поведение на ищцата всеки зрител изгражда субективно мнение за нея, съдържащо и нравствено-етична оценка, ако тя се чувства засегната от това мнение, би следвало да потърси начин да даде на обществото отговор на поставените от родителите въпроси за невъзможността да ползват неусвоената сума за лечение на детето им при друг специалист.