Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ

Чл. 151. […] (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ

Чл. 151. […] (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се твърди противоречие с Решение №22 от 09.03.2021 г. по гр. д.№1857/2020 г. на ВКС, ІІ гр. о., Решение №111/17.07.2018 г. по гр. д.№3695/2017 г. на ІІІ гр. о., решение №248 от 18.02.2015 г. по гр. д.№3957/2017 г. на ІІІ гр. о. Твърди се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с Решение №3/24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. №16/2021 г., както и противоречие с императивни правни норми забраняващи придобиване по давност на общински имоти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), както и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности до посочените в Приложение №2 към договора стойности?“; 2. „Има или не основание НЗОК да налага „лимити“ при заплащането на извършена дейност от изпълнител по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор?“; 3. „Подлежат ли на заплащане извършени дейности през 2018 г. и 2019 г. по сключен на основание чл. 59, ал 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор стойности (лимити) за дейностите за съответен месец?“; 4. „Приложение №2 към сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ определя ли границата на НЗОК относно заплащане на стойността на извършени дейности за болнична помощ?“; 5. „Клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение №2 към договора стойности, водят ли до нарушаване правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО?“; 6. „Предвид обстоятелството, че в договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение №2 към същия лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените „надлимитни дейности“?“; 7. „Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за разходване на „лимитирани“ бюджетни средства?“; 8. „Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?“ и 9. „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“. За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата в Република България, като за доказателство на това правно твърдение посочва решения на апелативни и окръжни (вкл. СГС) съдилища.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

- 1.2.“ Таксата по чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014г.- 09.08.2014г., до влизането в сила на РКС№******г., в който период законовите норми са се прилагали като част от действащото право, имат ли характер на публично държавно вземане.“1.2.1 "По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл. 35а ЗЕВИ - по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?"1.2.2. "Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., с влизане в сила на Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата?"1.2.3. "Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен - съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановявано на недължимо платени публични държавни вземания?"Касаторът поддържа, че посочените в т. 1 въпроси са решени в противоречие с определение №857/13.12.2016 г. по гр. д. №3504/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №69/01.02.2018 г. по гр. д. №176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение №65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. №690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №269/30.04.2014 г. но ч. т. д. №1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. №493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №557/26.10.2009 г. по ч. т. д. №585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №300/15.05.2009 г. по т. д. №88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение по ч. т. д. №559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същите въпроси страната е заявила, че било без значение „ дали покриват предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото се позовава на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, разграничено от нея като – „очевидна недопустимост, респ. очевидна неправилност“. Под надслов „ въпроси във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение касаторът е формулирал въпросите: – 1.1.1 "Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г., в сила считано от 10.08.2014 г., и удържаната въз основа на нея такса за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?"1.1.2. "Може ли гражданският съд на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ да откаже да приложи чл. 35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 01.01.2014 г. в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ е бил задължителен до 10.08.2014 г., от която дата на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е налице забрана за неговото прилагане?"1.1.3. "Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила съдебно решение на КС, което има за правна последица забрана за прилагане на закона за в бъдеще съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите oт ЗЕВИ в този период или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?"1.1.4. "Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС?"1.1.5. "Влизането в сила на решение на КС, с което се обявява противоконституционност на закон /в случая на чл. 35а и сл. ЗЕВИ/ има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието му с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание за прилагането на закона по смисъла на тълкуването, дадено в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд във връзка с хипотезите, при които е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?"Така формулираните въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №172/26.01.2017 г. по гр. д. №1670/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №79/14.03.2000 г. по гр. д. №1456/1999 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №68/14.07.2016 г. по гр. д. №6043/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №569/10.07.2019 г. по гр. д. №1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. / и практиката на КС /решение №1/28.01.2014 г. по к. д. №22/2013 г. на КС, решение №22/31.10.1995 г. по к. д. №25/1995 г. на КС, решение №9/1996 г. по к. д. №9/1996 г., решение №24/1995 г. по к. д. №30/1995 г., решение №13/08.11.1994 г. по к. д. №13/1994 г., решение №14/2013 г. по к. д. №17/2013 г., решение №7/21.06.2016 г. по к. д. №8/2015 г., определение №1/14.01.2014 г. по к. д. №21/2013 г. / - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под надслов „ от значение за правилното прилагане на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „ е поставен въпросът -2.1 "Извършено ли е при начална липса на основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД удържането на такси по чл. 35а ЗЕВИ в периода преди разпоредбата да е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на КС, и ако е така съобразно разясненията в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд в коя от хипотезите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД попада претенцията за възстановяване на удържаните за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ?". По този въпрос, касаторът се позовава на противоречие с т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/и практиката на КС. Касаторът отново е формулирал въпроси, свързани с действието на решението на КС, в това число и въпрос дали особеното мнение по решенията на КС съставлява задължителна практика. В тази връзка е поддържано, че САС е разрешил тези въпроси в противоречие с РКС №3/2020 г. Страната пространно е развила оплакванията си за неправилност на съдебния акт. Поставени са и въпроси, обозначени от касатора като такива- обусловили неправилност на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно –5.1 „ Запазват ли се правните последици от приключени отношения от обявени за противоконституционни законови норми… и те стават ли предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл. 149, ал. 1т2 КРБ.“ И 5.2 „ Законовите норми на чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, прилагат ли се по съдебен иск, който има за предмет приключили правоотношения по смисъла на РКС №3/2020 г… „ Поставени са и въпроси, определени от касатора като такива, свързани с липсата на правомощия на съдебните органи по осъществяване на контрол за конституционосъобразност, а именно 6.1.“Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден, правните последици от него не са установени в закон и са в пряко противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, чл. 4, ал. 1 КРБ и с чл. 8 КРБ?"6.2. "Допустимо ли е гражданският съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като същите вече са обявени за противоконституционни с влязло в сила решение на КС, който косвен контрол не е уреден в закон като правомощие на гражданския съд, има различни правни последици от тези, с които се ползва решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и вследствие на осъществения контрол суспендира ли се влизането в сила на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, установено в чл. 5, ал. 5 КРБ, и задължителната им сила на основание чл. 86, ал. 2 КРБ от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл.?"и 6.3. "Представлява ли допустима правораздавателна дейност на гражданския съд упражняването на неуреден като съдържание и последици косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като са обявени за противоконституционна с решение на КС и въз основа на упражнения косвен контрол допустимо ли е гражданският съд да приеме, че чл. 35а ЗЕВИ е противоконституционен от момента на приемането си, както и че процесните разпоредби от ЗЕВИ не са били приложимо право?"Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение №3/10.04.2003 г. по к. д. №22/2002 г. на КС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, евентуално се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и въпросът:7.1 "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?" и 7.2. "При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?"По посочените въпроси касаторът поддържа противоречие с Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №388/17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Направено е общо оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил „ всяко едно от възраженията на жалбоподателя“. Касаторът е развил и общи оплаквания, които е свързал с вече развитите основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ-ро и 3-то ГПК. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Относно правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

са решени в противоречие с определение №857/13.12.2016 г. по гр. д. №3504/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №69/01.02.2018 г. по гр. д. №176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение №65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. №690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №269/30.04.2014 г. но ч. т. д. №1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. №493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №557/26.10.2009 г. по ч. т. д. №585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №300/15.05.2009 г. по т. д. №88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №130/18.02.2013 г. по ч. т. д. №559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези въпроси касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на противоречива съдебна практика, която следва да бъде уеднаквена.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът се позовава на цитирана практика на ВКС, според която връщане на направената в изпълнение на противоконституционен закон престация се дължи на извършилото я лице на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, но не и по деликтен иск.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Тълкувателно решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума - платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици - непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания съдебен акт. Правното основание на предявените искове е прието като такова, при което сочените от ищеца в исковата молба факти са включени в хипотезата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, която е действала към момента на предявяване на исковете. Поради това, дали хипотетично тези искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дали това обстоятелство има значение, не е правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, обуславящ изхода на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното определение отговор на тези въпроси не се съдържа, същите не са обсъждани и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, решаващ довод за постановяване на определението е обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, като изводът на въззивният съд е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, според която предметът на делото се определя от съда с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания от ищеца петитум, а предвид обявяването на разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение №22/1995 г. по конст. д.№25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3/28.04.2020 г. по конст. д.№5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - „не се прилага означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право