решаващият състав се е позовал на мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на КС, според което по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ), но с пояснението, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, за които решението на КС има обратно действие (ex tunc), а именно – спрямо заварените правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, както и по отношение на тези, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС - въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т. е. в тези случаи действието на РКС е обратно. Според съдебния състав, от чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното действие на решенията на КС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени.