чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ
Чл. 149. (1) Конституционният съд: […]
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ
Чл. 149. (1) Конституционният съд: […]
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2018
Поради евентуална недопустимост на въззивното решение, тъй като редът за възстановяване на държавните такси, които ищецът твърдял да са незаконосъобразно събрани, бил административен, по предвидения в ЗДТ ред, а предявеният иск за вреди бил недопустим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 81 ГПК
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 10 ЗОДОВ, чл. 14 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 162 ГПК, чл. 19 ГПК, чл. 253 НК, чл. 268 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 изр. 1 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2016
Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 133 ЗЗД, чл. 14 ал. 1 ГПК, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 180 ГПК, чл. 19 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 307 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 468 ал. 1 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 изр. 1 КРБ, чл. 5 ал. 4 изр. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2018
Налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
чл. 149 ал. 1 т. 2 КРБ, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 ал. 2 т. 5 НМРАВ, чл. 7 КРБ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 86 ал. 2 КРБ
Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
за правомощията на съда по чл. 5 и пар. 3 ПЗРКРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; за това длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противоконституционността на закон и за това длъжен ли е служебно да я зачете; както по материалноправните въпроси: за това носи ли Държавата самостоятелна отговорност за вреди от непозволено увреждане наред с органа, от действията, на чиито служители е последвало увреждането и ако да тази отговорност солидарна ли е; за това чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; за това държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите, от чиито противоправни актове отговаря държавата; за това противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; за това правна възможност или задължение на Народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и други публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); за това противоправно деяние ли е бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; за това какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди Народното събрание да уреди „заварените приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 19 ГПК, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 2 КРБ, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 14 ал. 3 ЗКС, чл. 149 ал. 1 т. 2 КРБ, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 19 ГПК, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 4 ал. 1 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 5 КРБ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 76 ал. 2 КРБ, чл. 86 ал. 2 КРБ, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
„ Противоречи ли чл. 132 КРБ на чл. 6, чл. 13 и чл. 46 КЗПЧОС?“, както и на чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК - очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светла Бояджиева
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светла Бояджиева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.