1. Какъв е порокът на съдебния акт, с който гражданският съд се произнася по административно-правен спор? 2. В случай, че административният съд намери, че образуваното пред него дело е в компетентност на общия (на гражданския) съд, а гражданският съд намери, че спорът е в компетентност на специализирания (на административния) съд, длъжен ли е гражданският съд да повдигне спора за компетентност по чл. 135, ал. 4 АПК? и 3. Кой съд е компетентен да разгледа правния спор за (не)законосъобразност на решението на Факултетния съвет на висше училище по чл. 26, ал. 8, т. 9 ЗВО, с което е приет резултатът от атестирането на член на академичния състав на факултета (по чл. 26, ал. 8, т. 9 ЗВО), като се съобрази правното значение на атестирането на заемащите академична длъжност? Касаторът намира повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а обосновава искането за допускане на касационния контрол с довода, че първите два въззивният съд е решил в противоречие съответно с ТП №1/29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. №1/2015 г. ОСГТК и О. на I-ва и II-ра колегия на ВАС и с посочени определения на петчленни състави от ВКС и ВАС, постановени по реда на чл. 135, ал. 4 ГПК (допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Намира третия въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Независимо от сочените предпоставки от чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, според касатора въззивното определение е очевидно неправилно. Основанието от чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е осъществено, защото представлява квалифицирана (възможно най-тежка) форма на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постановяването му осуетява контрола върху всички видове и степени училища, който върховният закон поставя в задължение на държавата (чл. 53, ал. 6 КРБ) и отрича основното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 КРБ).