са обосновани с тезата на касатора, че за действителността на брачния договор съгласно руското право е предвидена формата на нотариален акт. В. съд не е изложил съображения каква е формата за действителност на договора по руското право, което е приел за приложимо и защо приема, че сключения по българското право брачен договор се явява приложим при уреждане отношенията между руски граждани по повод брак, който е сключен и прекратен в Русия. По този въпрос липсва съдебна практика и отговора му е свързан с тълкуване на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 КМЧП, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като въпросът се уточнява от съда, както следва: приложим ли е при уреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен в Русия, брачен договор, сключен в Република България по правилата на българското право.