1. Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело, образувано по иск за делба пред РС-Варна, при наличие на висящ процес за делба на имущество пред Съда за справедливо разпределение на имуществото в [населено място] на Щат В. – САЩ между същите страни и на същото основание; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към даден въпрос и събрани по делото доказателства, или е свободен да пренебрегва част от тях, без да излага съображения. Сочат се решения на ВКС с твърдение, че по тези въпроси обжалваното им противоречи. 3. При подадена от ищеца молба за оттегляне на иска за делба на основание чл. 232 ГПК, необходимо ли е съгласие на ответника и изрично пълномощно на процесуалния представител с изрична представителна власт; 4. Следва ли при висящ процес в чужбина със същия предмет и страни, при обуславящо правоотношение на съдебните решения на съда в А., САЩ за прехвърляне от ответника на ищеца на съсобствена част от имотите – СИО, българският съд да спре на основание чл. 38 КМПЧ образуваното пред него дело, ако има основание да се очаква, че чуждустранното решение ще бъде признато в Република България. По последните два въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се недопустимост на въззивното решение и очевидна неправилност.