наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди противоречие на въззивното решение с решения на Съда на Европейския съюз, постановени по дело 123/73, съединени дела 56/64 и 58/64, дело Т-286/2009 и дело Т-588/08. Поддържа, че съгласно тези решения обстоятелството, че предприятие, намиращо се в господстващо положение на пазара, обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или с обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, представлява злоупотреба с господстващо положение. Твърди, че разрешението, дадено от въззивния съд по трети и четвърти въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №248/26.10.2012г. по гр. д. №241/2012г. на ВКС, ГК, II г. о., както и решение №630/28.07.2004г. по гр. д.№1832/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в които се приема, че ако съдържанието на чуждестранното арбитражно решение, както и начинът на постигането му, са несъвместими с обществения ред, последицата е една – отказ да се признае и допусне изпълнение на решението. Поддържа, че по тези въпроси съдът е допуснал и противоречие с решение №198/10.08.2015г. по гр. д. №5252/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което е прието, че съдът не следи служебно за недействителността на сделките, освен когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред / ср. чл. 45 КМЧП/, например последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.