от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата вол на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението на частната касаторка към жалбата й въпроси с поредни №№1 и 2 са с изцяло хипотетичен характер: не са били предмет на спора и произнасянето на САС с атакуваното определение - предвид ноторното обстоятелството, че както Република България, така и Република Кипър, са държави, равноправни членове на Европейския съюз, т. е. Кодексът за международното частно право е неотносим към разрешаването на казуса нормативен акт. Що се отнася до третия пункт от изложението на частната касаторка по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, който дори няма естеството на въпрос (?), констатира се само погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. второ-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, което обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване в конкретната хипотеза, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частната касаторка допълнителни предпоставки за това – било по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.