1. Длъжен ли е съдът да установи служебно (ех officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка, което има обуславящо значение за изхода на спора, в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по същество; 2. Следва ли съдът, в случай на приложимост на чуждо материално право по отношение на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликтен иск, респективно – на застрахователното обезщетение при пряк иск срещу застрахователя, да мотивира този размер и да приложи по analogia legis разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съобразно правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА; 3. Следва ли съдът, в случай на приложимост на чуждо материално право по отношение на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликтен иск, респективно – на застрахователното обезщетение при пряк иск срещу застрахователя, освен позитивното право и действащите правни норми на това чуждо право, да установи също така тълкуването им и прилагането им в създалата ги държава и 4. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 КМЧП изключва ли селективното производство по чл. 280, ал. 1 ГПК по начин, аналогичен на хипотезите, посочени в нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК.