- въпросът за подсъдността и кой е компетентният съд да разгледа спора - българският или френският, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на определението, поддържа, че е оспорил клаузата на чл. 9 от сключения Договор за доставка на захарни изделия, неправилно прието от въззивния съд за неоснователно по съображения, че макар договорът да не носи подписа на управителя и представляващ дружеството, посочената клауза е санирана с презумпцията на чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят счита, че въпросната клауза има характер на самостоятелен договор в рамките на неформалния търговски договор за доставка, за която не се прилага презумпцията на чл. 301 ТЗ и при липса на съгласие за промяна на установената в ГПК подсъдност, клаузата на чл. 9 Договора е нищожна, възражението за неподсъдност на делото пред българския съд е неоснователно и обжалваното определение е неправилно - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като представя Определение №******г. по ч. т. д. №******г на Бургаски АС за условията, на които следва да отговаря уговорена арбитражна клауза, жалбоподателят поддържа, че е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и иска обжалваното определение да се отмени.