Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 119 ал. 1 КМЧП

Подсъдност при допускане на изпълнението
Чл. 119. (1) За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд.

чл. 119 ал. 1 КМЧП

Подсъдност при допускане на изпълнението
Чл. 119. (1) За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението проследява мотивите на въззивния съд като акцентира върху нарушения на материалния закон и сочи необоснованост на изводите на въззивния съд. Твърди се, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са следните: 1. Допустимо ли е на територията на българската държава да се признае и да се допусне изпълнението на част от съдебно решение, постановено от органите на правосъдието на друга държава, а останалата част от решението да се изпълнява на територията на другата държава; 2. Налице ли е правен интерес от предявения иск, обоснован от твърдението на ищеца, че ответницата пребивава редовно в Република България доказано с удостоверение от БУЛСТАТ; Удостоверението от БУЛСТАТ правнорелевантен способ ли е за доказване на редовно пребиваване на чужденец на територията на Република България.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

„Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, т. 1 и т. 2 КМЧП при преценка на условията за допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение на територията на България с оглед действието на ДПП между НРБ и ФНРЮ?“, който въпрос според касатора е разрешен в противоречие с решението по т. д.№340/2017г. на 1, т. о. на ВКС и е важен за развитието на правото и за точното приложение на закона. Твърдението е, че въззивният съд е приложил превратно принципа за субсидиарност като е ограничил приложното поле на чл. 117 КМЧП и не е извършил необходимата преценка за наличието на основание за допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение на територията на страната ни съобразно разпоредбата на чл. 117, т. 1 КМЧП. Касаторът възразява, че след като няма постоянно пребиваване на територията на С. от 2012г., образуваното през 2013г. дело 99/2013 на РС Крушевац е в компетентността на българския съд, а дори сръбският съд да е бил компетентен, той е следвало да обезпечи надлежното уведомяване и призоваване на ответника по делото, което не е сторено. Касаторът счита, че в резултат на неправилно приложение на чл. 46 ДПП в противоречие с практиката на ВКС по т. д.№340/2017г. на 1, т. о. на ВКС, където е посочено, че „изискванията на чл. 117 КМЧП следва да са налице при допускане изпълнението на чуждестранно решение, независимо от действието на договора на правна помощ“, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

За задължението на въззивния съд служебно да провери предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните съдилища, предвидени в разпоредбите на чл.117 КМЧП и сл.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

1/ Може ли въззивният съд да основе решението си на изключен от първоинстанционния съд документ по реда на чл. 183, предл. второ ГПК?; 2/Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?; 3/Налице ли е задължение на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК?; 4/ Приложението на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП следва ли да се тълкува в смисъл, че когато ответникът не е призован и не му е бил връчен препис от исковата молба, допълнително следва да докаже, че е изчерпал извънредните средства за отмяна на влязлото в сила решение пред чуждестранен съд?; 5/Как се съотнасят разпоредбите на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП – следва ли да са налице кумулативно трите условия на чл. 117, ал. 2 КМЧП или липсата на една от предпоставките на чл. 117, ал. 2 КМЧП – да е връчен препис от исковата молба и страната да е редовно призована, изключва приложението на чл. 120, ал. 2 КМЧП?; 6/ Следва ли да се допусне изпълнение на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, ако ответникът е бил лишен от възможността да се защити пред чуждестранния съд – не е уведомяван за делото и не му е връчен препис от искова молба?; 7/ Самостоятелно или производство е правото на защита и може ли в производството по екзекватура съответните разпоредби на КМЧП и договорите за правна помощ да се тълкуват ограничително и в ущърб на правото на българските граждани за защита?; 8/ Намира ли нормата на чл. 120, ал. 2 КМЧП приложение в случаите, в които на ответника не е връчен препис от исковата молба и не е уведомяван за делото, както и не е взел участие в него?; 9/ Трябва ли да се индивидуализира българската фирма в съдебното решение на чуждестранен съд, с името си съгласно регистрацията й в търговския регистър и с ЕИК според чл. 23 ЗТР и чл. 31 Закона за статистиката, за да се приеме, че се касае за същото юридическо лице? Касаторът се позовава на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК както следва: по първи въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №113/20.01.2016г. по т. д. №955/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/01.07.2011г. по гр. д. №561/2010г. на ВКС, IV г. о.; Решение №265/10.09.2012г. по гр. д. №703/2011г. на ВКС, IV г. о.; Решение №81/08.07.2014г. по гр. д. №5665/2013г. на ВКС, III г. о.; по втори въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС съобразно т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №42/09.06.2016г. по т. д. №799/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №51/02.05.2012г. по т. д. №105/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №135/20.12.2010г. по т. д. №13/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение №224/23.06.2011г. по гр. д. №1184/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №172/23.02.2010г. по гр. д. №386/2009г. на ВКС, III г. о.; по трети въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №57/02.03.2011г. по гр. д. №1416/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. на ВКС, I г. о и др.; по четвърти и пети въпрос – липсва позоваване на конкретен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК; по шести въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о, Решение №3557/21.02.1980г. по гр. д. №1943/79г. на ВКС, II г. о.; Решение №2019/27.08.1971г. по гр. д. №1099/71г. на ВКС, II г. о.; по седми въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о и Решение №106/05.06.2014г. по т. д. №74/2014г. на ВКС, I т. о.; по осми въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид разрешението дадено с Решение №2226/02.12.2013г. по в. гр. д. №3151/2013г. на САС и с Решение №1993/12.12.2012г. по в. гр. д. №3492/2012г. на САС; по девети въпрос - няма обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

„Съдът по екзекватура дължи ли произнасяне по същество по възражение за прихващане, направено от ответника в производството по екзекватура при условията на чл. 121, ал. 2 КМЧП в случай, че правопогасителното възражение не е разгледано по същество и не попада в пределите на силата на пресъдено нещо, съгласно решението, чието признаване и допускане се иска в производството по екзекватура?“ – въпрос, решен в противоречие с решение №45/22.04.2009г. по т. д. №483/2008г. на ВКС, решение №30 от 11.08.2014г. по т. д. №1017/2012г. на ВКС, решение №72 от 14.07.2011г. по т. д. №659/2010г. на ВКС, определение №510 от 17.07.2013г. по ч. д. №2421/2013г. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право