„недопустимо ли е производството за признаване и допускане изпълнението на решение на чуждестранен съд, ако исковата молба е депозирана директно пред компетентния да я разгледа и да се произнесе с решение съд /в случая Софийски градски съд/, вместо чрез съда, който е разгледал делото като първа инстанция”, по който въпрос обжалваното определение е постановено при противоречива съдебна практика – влязло в сила с постановяване на определение №1234/28.11.2014г. по гр. д.№5441/2014г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. за недопускане до касационно обжалване въззивно решение от31.03.2014г. по гр. д.№4109/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5096/03.07.2013г. по гр. д. №10195/2012 г. на Софийски градски съд/, с което е признато и допуснато изпълнението на решение от 19.10.2011г. на Заднепровски районен съд, [населено място] по дело №2-2375, Руска федерация, с което И. Г. Г. е осъден да предаде на С. Б. К. сума, заета по договор от 1.03.2011 г. в размер на 7 730 000 руб., проценти за ползване на заема в размер на 1 623 300 руб., неустойка в размер на 150 000 руб., разноски за заплащане на услугите на представителя в размер на 10 000 руб. или общо 9 513 300 руб., по молба за признаване и допускане изпълнението на съдебното решение, коуято е депозирана директно до Софийски градски съд, вместо чрез първоинстанционния съд, постановил решението, чиято екзекватура се иска.