1. Може ли българският съд да допусне изпълнението на чуждестранен съдебен акт на съд от държава членка на ЕС, когато разрешеното с него правоотношение е преюдициално за разглеждания от българския съд спор, без да проведе процедура по допускане на това изпълнение, особено в хипотеза на подадено възражение срещу това допускане?; 2. Обосноваването на фактическите и правни изводи, до които достига съдът при постановяване на своето решение, задължителен елемент ли е от съдържанието на решението и липсата на такава обосновка препятства ли проверката на неговата правилност? Неразглеждането на всички възражения или доводи на страна в процеса – в случая ответника, нарушава ли правото му на защита и оказва ли влияние върху правилността на така постановеното съдебно решение?; 3. Трябва ли да се установи точното съдържание на подаден по пощата документ, получен в съда, но изгубен от последния, в товарителницата за доставката на който е посочено възражение, за да се прецени дали е проявен суспензивният ефект на оспорването или е достатъчно установяване само на подаването и получаването на такъв документ в съда, както и съдържанието му единствено съобразно представен от автора му препис?; 4. Кой носи доказателствената тежест при оспорване на съдържанието на изгубен в съда документ, от който подалата го страна е представила препис?; 5. Неправилното тълкуване на писмени доказателства по делото опорочава ли правилността на постановения съдебен акт?; 6. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва или спира течението на погасителната давност за претендираното вземане? А издаването на заповед за изпълнение?; 7. Неустановяване на търговския произход на задължението на ответника легитимира ли кредитора като ищец и представлява ли пречка за откриване на производство по несъстоятелност?