/ уточнени и конкретизирани, за да се избегнат повторенията/: следва ли българският съд при определяне на своята компетентност по брачни дела с международен елемент на осн. чл. 3 от Регламент ЕО №******г./ регламента/ да я обуславя с или поставя в зависимост от възможността за признаване на постановеното от българския съд решение в друга държава, която не е членка на ЕС; като се има предвид нормата на чл. 29 КМЧП следва ли българският съд да установява съдържанието на процесуалното право на трета държава, която не е членка на ЕС / в случая И./; следва ли изключителната компетентност на българския съд по чл. 6, вр. с чл. 3,4 и 5 от регламента да бъде дерогирана в полза на изключителната компетентност по дела за развод на съда на друга държава / в случая Равинския съд на държавата И./, предвидена в процесуалното право на тази държава; ако българският съд е компетентен по предявения иск за развод, заведен в държавата по обичайното местопребиваване на съпрузите и децата / в случая – РБ/, компетентен ли е този съд да се произнесе и относно упражняването на родителските права на осн. чл. 8 от регламента; налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, когато въззивното решение противоречи на практиката на Съда на ЕС по тълкуване актовете на ЕС.