за това дали в разпоредбите на чл. 26, ал. 2, предл. второ-ро ЗЗД, чл. 42 ЗЗД и чл. 24, ал. 4 СК са уредени различни фактически състави на недействителнопст на сделката; допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на искове за недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот- СИО, сключен без съгласие на другия съпруг, по чл. 26, ал. 2, предл. второ-ро ЗЗД и като евентуален- по чл. 42 ЗЗД след изтичане на преклузивните срокове посочени в чл. 24, ал. 2 СК; както и за съотношението между основанията за недействителност по чл. 24, ал. 4 СК, чл. 26, ал. 2, предл. второ –ро ЗЗД и чл. 42 ЗЗД и правната квалификация на иск за недействителност при твърдяна липса на представителна власт у разпоредилия се еднолично съпруг, като за всички тях се твърди противоречие между приетото от въззивния съд и определение №727 от 08.10.2014 г. на ВКС, III- то г. о. по ч. гр. д. №5523/2014 г. по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, решение №406 от 11.07.2013 г. на ВКС I-во г. о. по гр. д. №419/2011 г. и решение №25/28.01.2011 на ВКС, III-то г. о. по гр. д №634/2010 г. – и двете по чл. 290 ГПК. И трите посочени въпроса разкриват характеристиките на обуславящи по смисъла на приетото в т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. т. 1 ГПК въпреки това не е налице, тъй като между разглежданите в приложените съдебни актове и настоящия казуси липсва идентичност. В настоящия случай следва да се изследва съотношението между иск по чл. 24, ал. 4 СК и искове по чл. 42 ЗЗД – договаряне без представителна власт и чл. 26, ал. 2, предл. второ-ро ЗЗД - липса на съгласие, основани на факта на липсата на представителна власт у съпруга едноличен разпоредител поради оттеглено от съпругата му пълномощно към момента на сключване на сделката и на отказ същата да бъде потвърдена. В приложеното определение №727 от 08.10.2014 г. на ВКС, III- то г. о. по ч. гр. д. №5523/2014 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за това дали исковете с правно основание чл. 38 ЗЗД( договаряне сам със себе си ), чл. 40 ЗЗД( договоряне във вреда на представлявания) за нищожност на покупко- продажба на вещ- СИО, извършена еднолично от единия съпруг, се преклудират с изтичането на сроковете посочени в чл. 24, ал. 4 СК като е прието, че в цитираните разпоредби са уредени различни фактически състави на недействителност на сделките, като този по чл. 24, ал. 4 СК се явява специален спрямо останалите, а правните основания ( респективно релевантните факти от хипотезиса на съответната правна норма) нито се поглъщат, нито се санират с изтичането на сроковете за предявяване на недействителността по чл. 24, ал. 4 СК. В решение №406 от 11.07.2013 г. на ВКС 1-во г. о. по гр. д. №419/2011 г. касационното обжалване е допуснато по въпросите: трябва ли да е налице някакъв определен срок, в който търговецът да съществува в правния мир, т. е. да е вписан в Търговския регистър за да се счита, че е нормално да сключи търговска сделка; възможно ли е в СИО да бъде включен имот, придобит на името на ЕТ, който е в брак при положение, че от характеристиката на имота е ясно, че се касае за търговски обект; какви са правните последици при уважаване на иск по чл. 22, ал. 2 СК/отм./ при положение, че разпоредителната сделка е апорт и апортираният имот представлява 100% от капитала на акционерното дружество още при учредяването му и това акционерното дружество вече е участвало в търговския оборот 17 години; тече ли придобивна давност по сделка атакувана по реда на чл. 22, ал. 5 СК/отм./ ; може ли вписването в Търговския регистър и публикуването в Държавен вестник да не се зачете за узнаване, а като доказателство за това обстоятелство да се ползват свидетелските показания и то на близък роднина; при наличието на открито производство по ликвидация / принудителна/ на АД не следва ли исковите претенции да се отправят до регистърния съд;, така то е неотносимо, най-малкото заради факта, че разпоредбите на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ и чл. 24, ал. 4 СК не са идентични. В решение №25/28.01.2011 на ВКС, 3-то г. о. по гр. д. №634/2010 г. произнасянето на касационния съд е по въпросите за правната възможност на въззивния съд да даде различна правна квалификация на предявените искове без да разгледа правния спор по същество с обсъждане на събраните по делото доказателства; за изложените от въззивния съд правни аргументи по приложението на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ и института на придобивната давност при иск по чл. 108 ЗС, които с обжалваното въззивно решение са разрешени в отклонение от указанията, дадени от Върховния касационен съд с т. 10 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК. Решението е неотносимо, защото се отнася до разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК /отм./, която не е възпроизведена в чл. 24, ал. 4 СК, както и до вида недействителност на сделката по отменената уредба - дали нищожност във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД или относителна недействителност, по която отменена уредба действително съществуваше противоречива практика, но с влизане в сила на новия СК, и най вече след приемане на ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, в чиито мотиви сделката е посочена като относително недействителна, подобни противоречия в практиката на ВКС не са налице.