Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.