чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

Относно касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, относими към предмета на спора, включително и допълнително представените от страните пред въззивната инстанция, установяващи собственици на съседни имоти и движението на собствеността върху тях ?

Относно правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие , за основанията за актуване на имот като държавен.

Дали с Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление, като правото на собственост е останало в патримониума на държавата ?

Относно приключването на реституцията на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ и неговата индивидуализация като самостоятелен обект,годен за неговата правна защита.

Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Нищожно ли е на основание чл. 42, б.”в” ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му? оже ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

Дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

За служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по -конкретно съобразяване редовността на сезирането при подаване на исковата молба.

Относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителната давност и периодите от време, през които са осъществени последните. Относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения.

Относно процесуалната недопустимост на производство по дело, което е било прекратено с влязло в сила решение на ВКС.

Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск?

За материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна от ТПС комисия и за разпределение на доказателствената тежест между страните за опровергаването му.

Дали при уважаване на иск за собственост съдът може да отмени или измени нотариалния акт за сделка, с която имотът е прехвърлен от лице, което не е било негов собственик?

Дали е част от имуществото и на кое от преобразуваните предприятия – на праводателя на ищеца или на ответника, предоставен за стопанисване и управление и преминал в собственост на съответното дружество?

Относно правното действие на вписванията на завещанията по отношение на правата, които трето лице е придобило от наследник по закон преди вписване на обявения препис от завещанието.

За доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл. 17а ЗППДОП/отм./ (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, както и по въпроса намира ли приложение чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на акта за държавна собственост? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Атакуваното въззивно решение е изградено върху изцяло погрешно интерпретиране от страна на състава на САС на задължителните за съдилищата постановки по т. III на ТР № 1/6.ХII.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г. досежно принципната възможност да бъде съединен иск за установяване нищожност на решение на ОС, от една страна, с иск за установяване пороци на вписването – от друга. От допустимостта на това обективно съединяване обаче, по никакъв начин не следва, че тези искове не може да се водят самостоятелно от заинтересованото трето лице, след като обстоятелствата, на които те се основават са различни, различен е и предметът им на установяване, но правната последица от уважаване на всеки един от тях е една и съща – заличаване на вписването.

За приложимостта на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на незачетени вещни права при нищожност на правното основание, продажба на чужда вещ, произтичащи от конститутивен нотариален акт при хипотези, при разгледан спор за собственост с правопораждащо основание договор с вещно правен ефект, приет отчасти за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Относно разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост.

Относно иска за собственост на ловната хижа.

Относно задължението на съда да допусне служебно експертиза, когато тя е необходима за постановяване на решение по делото.

Относно правната същност и значение на решението на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/ за възстановяване на собствеността върху конкретни гори и земи, при защита правото на собственост в производството по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, и дали при спор за материалното право на собственост, отнесен към предходен период, съдът следва да отмени съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ съставените в по-късен момент актове, с които се признава правото на собственост за спорните имоти.

Относно реституцията на недвижими имоти, отчуждени по ЗНЧИМП, за момента, към който следва да се установи размерът на национализирания недвижим имот и относимите доказателствени средства, за правата на държавата, респективно на държавното предприятие, построило след национализацията нови сгради в отчуждения имот.

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.

Относно установяване завършеността на сградата в груб строеж, след приемането на ЗУТ.

Относно разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт , издаден в производство по обстоятелствена проверка.

Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото?

Относно последиците на отменяването на констативен нотариален акт.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Относно порочните решения на общото събрание на търговското дружеството.

Отменяването или изменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от извода на делото по иска, с който е разрешен спора за удостовереното с него материално право.

Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./?