чл. 254 ГПК /отм./

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Възможно ли е когато уточнение на исковата молба е направено пред въззивният съд да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение и за задължението на съда да разреши материалноправния спор чрез събиране на доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата правна норма?

Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК?
От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК или не?

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Когато източник за солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение (само ако в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника), не се прилага. Без значение за изхода на спора е дали сделката е търговска по смисъла на Търговския закон и дали лицата, които са я сключили, имат качеството на търговци, тъй като възможността да се уговаря солидарна отговорност е уредена не само в чл. 304 ТЗ, но и в общата разпоредба на чл. 121 ЗЗД.

Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие,привидност,невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове,основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове,тъй като условието,под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.

Допустим ли е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл. 237 ГПК /отм./, след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение?

За приложение на нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК и по конкретно на тези по чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5, както и на връзката между тях за редовността на исковата молба и какви са правомощията както на първоинстанционния, така и на въззивния съд при констатиране на нередовност на молбата; за това допустимо ли е след като първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по непредявен иск, при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд да извършва проверка за допустимостта на предявения иск, включително и за редовността на исковата молба, или е обвързан от становището на постановилия обезсилването въззивен съд за това, както и обвързва ли и до каква степен дадената от този съд правна квалификация на иска състава на първоинстанционния съд при новото разглеждане на иска и състава на въззивния съд разглеждащ въззивната жалба против новото първоинстанционно решение, както и за това кога е налице отстраняване на нередовността на исковата молба по чл. 129 ГПК, ал. 2 и ал. 4 и изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК?

Какви са задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждане на доказателствата по делото?

За правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба.

Налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост?

Обжалваното решение е постановено при явно тежко нарушение на закона – чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 129, ал. 4 ГПК.

С оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум.

Относно приложението на чл.235 ал.3 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК?
Кои определения попадат в обхвата по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК?

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?

При доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 254 ГПК /отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383 ГПК/отм./? Процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./? Какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл. 384, ал. 2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен?

С каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед – 3-годишна или 5-годишна, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./, но не е предприел действия по принудително събиране на сумата по записа в продължение на 3 години от депозиране на молбата по чл. 242 ГПК /отм./, а призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника преди изтичане на 5 години от този момент?

Относно недължимост на сума в общ размер 5665. 31 лв. за неплатена топлинна енергия в периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 г.

Относно началото на погасителната давност при обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ. Относно допустимостта на иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ при успешно проведено производство по чл. 237 ГПК (отм.).

Когато е събрано едно вземане, за което със сила на присъдено нещо е установено, че не съществува, дължи ли се връщане на полученото, на основание неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ГПК? В тази връзка се поставя и въпроса за предмета на иска по чл. 254 ГПК /отм./ и последиците при уважаването му.

Относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.

Относно разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.).

Относно приложението на презумпцията, че частичното плащане е всъщност признание на иска и за възможността тази презумпция да бъде оборена от поведението на платеца.

С оглед на изложените обстоятелства в исковата молба, които сочат предявен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./ и заявения петитум за установяване на недължимост на суми по договор за заем, но едновременно с това и въвеждането на твърдения за предоставено обезпечение от трето лице, срещу чието имущество е насочено изпълнението, съставът на ВКС констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Неясни са и фактическите твърдения на ищеца съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и не е обоснован интересът му от търсената защита с предявения иск с така заявения петитум – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

1. Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ?
2. Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Приложима ли е забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самият управител в качеството му на физическо лице?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

С каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед /тригодишна или петгодишна/, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, и в този случай приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД? Прилагала ли се е разпоредбата на чл. 399, ал. 2 ГПК /отм./ при изпълнение на вземания по отношение на търговско дружество – многопрофилна болница за активно лечение? Следвало ли е оригиналният изпълнителен лист да бъде представен на финансовия орган?

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата ... по запис на заповед от ...., с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, не може да се разгледа на това основание, тъй като този иск не се обхваща от пар. 2, ал. 9, предл. второ ПЗР ГПК – не се касае за производство, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, нито за молба за спиране по чл. 250 ГПК /отм./, нито за молба за спиране на изпълнение на въззивно решение. Тъй като длъжникът има правен интерес да обори материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, да предяви иск за установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание – чл. 237 ГПК /отм./, предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право, искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 254 ГПК /отм./

Прилага ли се ограничителната разпоредба на чл. 424 ГПК по отношение на предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземане, за което е издаден в полза на ответника изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК /отм./ или този иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря. Относно правото на издателя на записа на заповед да противопостави на джиратаря, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузалните отношения с кредитора му – поемател на записа на заповед и джирант.

Длъжен ли е съдът в производството по чл. 625 ТЗ да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ по отношение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист;
Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на последващо решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума, за която е издаден изпълнителен лист, по отношение на предходно влязло в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за друго вземане, произтичащо от същото правоотношение.

Относно погасителната давност по лихвоносно вземане, присъждането на което е било търсено по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. „в” ГПК /отм./.

По приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.) вр. с чл. 92, ал. 2 ЗЗД относно разпределението на доказателствената тежест при установяване прекомерност на уговорения размер на неустойка.

Относно разпределението на доказателствената тежест между страните по делото по отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК / отм./. Относно наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като абстрактна сделка.

Чия е тежестта на доказване и какво се доказва при установяване договор за заем – съгласие или предаване на заетата сума; договорът за ипотека сам по себе си доказва ли съществуването на обезпеченото вземане; обещанието за връщане на сума равнозначно ли е на разписка по чл. 77 ЗЗД?

Неприетото предложение по чл. 325, ал. 1 КТ има ли ефект на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, от какво се определя основанието, поради което е прекратен трудовия договор и може ли съдът да тълкува волята на работодателя, ако приеме, че тя е неясно формулирана в заповедта за уволнение?

Kакъв е предметът на разглеждане и решаване при предявен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ - валидността, респ. годността на самото изпълнително основание и/или дължимостта на оспореното вземане, т. е. самото изпълняемо право, удостоверено с извънсъдебното изпълнително основание? Sледва ли да се обсъждат направените от ответника доводи и възражения, касаещи каузалните правоотношения между страните или съдът е обвързан само от релевираните от длъжника в исковата молба доводи и възражения?

Относно дължимостта на вземането, което е оспорено от ищеца с предявения отрицателен установителен иск и връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение по договор за заем като причина на издаването му, както и свързания с това съществен процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл. 254 ГПК /отм./ с предмет установяване несъществуване на вземането по издадения въз основа на записа на заповед изпълнителен лист.

Относно разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, които е решен противоречиво в обжалваното въззивно решение и в приложената съдебна практика. Относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ – към момента на сключване на договора за кадрова военна служба, или към момента на неговото прекратяване.

Отнася ли се пар. 6а ПЗР ЗППДОП /отм./ до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи?

Дали помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

Относно условия визирани в чл. 535, т. 2 ТЗ.

Относно началото на погасителната давност при обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ. Относно допустимостта на иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ при успешно проведено производство по чл. 237 ГПК (отм.).

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове - положителни и отрицателни по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./ или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове - чл. 218а ГПК /отм./, б. "а" и б. "б".
2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./ налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник, основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./ на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.
3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество - чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./. Когато сам събира доказателства, ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение, след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание - чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, пр. 3 при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.
4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване - чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.
5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./.
6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. за въззивното производство.
7. С какъв акт - определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание, се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.
8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК /отм./ за пръв път от касационната инстанция.
9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./, б. "г" и б. "д" и при какви условия. В какъв смисъл следва да се коригира постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

По някои въпроси на неоснователното обогатяване.