Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
д) (нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.);
е) (изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква “д”, бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
ж) (предишна буква “е” – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5 , макар да е имала установено местожителство;
з) (нова – ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква “ж”, бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.