Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.