е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр. д.№******г. на ВКС, ІVг. о., решение по гр. д.№******г. на ВКС, ІVг. о. и решение по гр. д.№645/2013г. на ВКС, ІІІг. о. В изложението в тази част жалбоподателката препраща към касационната жалба. В жалбата оплакванията са: въззивният съд не обсъди поотделно и в съвкупност представените от мен доказателства, нито пък ги анализира задълбочено, отново представям цитираните по-долу такива,..“. Първото от тях е нотариална покана от 11.04.2005г. По отношение на второто от цитирано доказателства– удостоверение от председателя на СРС от 2011г. за образуваните производство, видно е от мотивите на съдебното решение, че удостоверените с него обстоятелства са обсъдени в решението. Третото и четвъртото от цитираните доказателства са постановление на СГП от 2009г. за прекратяване на наказателно производство и нотариална покана от 11.04.2005г. Второто от тях не е представено с исковата молба. Освен това в исковата молба се съдържат и твърдения, че с ответника са били постигнали споразумение той да задържи платената част от задатъка в размер на 1500евро, с което отношенията им по предварителния договор ще се считат за уредени, които твърдения не са приети за доказани. Тези доказателства са представени от ищцата за установяване на твърденията й в исковата молба, че предварителният договор е прекратен едностранно от нея поради неизпълнение на задълженията на продавача /към имота претенции имало трето лице/. В молбата, с която е представено постановлението на СГП от 2009г. страната сочи, че „претенцията на трето лице към процесния имот се доказва не само с наличието на договор за наем между ответника и това лице – Б. Т., /който договор беше укрит от мен/, но се оказа, че между същите има образувано досъдебно производство към процесния период. В постановлението на СГП от 2009г. няма данни, че към датата на сключване на предварителния договор през 2005г. към имота претенции да е имало трето лице, респ. към този момент за имота да е имало сключен договор за наем /в постановлението на СГП данните са, че длъжникът е бил наемател на взискателя, но няма данни това е било към сочения от ищцата момент/. В постановлението има данни, че през 2002г. са образувани изпълнителни производства с взискател Р. С. и длъжник Б. Т. за сумата 6368лв. и за сумата 31 000лв. Разследването се е водило срещу друго лице /ЧСИ/ - за престъпна злоупотреба по служба. Т. е. не съдържа данни и в подкрепа на доводите за наличие на претенции на трето лице към имота. Освен това, в исковата молба са релевирани и други твърдения: че с ответника са били постигнали споразумение той да задържи платената част от задатъка в размер на 1500евро, с което отношенията им по предварителния договор ще се считат за уредени, които твърдения не са приети за доказани. Останалите цитирани от жалбоподателката писмени доказателства /протокол по адв. д.№1235/2009г. и постановление на ЧСИ от 2014г. за вдигане на наложените възбрани/ са относими към вредите като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а не към противоправното поведение на ответника, което е прието, че не е установено по делото като елемент от фактическия състав на деликта, и доколкото същите следва да са налице кумулативно с останалите елементи, липсата на кой да е от тях е пречка за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. Отделно от това, в исковата молба твърденията са, че в резултат на наложените възбрани по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадените изпълнителни листове по 10бр. дела в полза на С., е претърпява имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които включвали овехтяване на нейното имуществото, възбранено по молби на ответника, с което не можела да се разпорежда и пропуснала подходящия момент през 2008г да продаде жилището за цена от 180 000лв, която през 2014г. вече била 146 000лв. В исковата молба е поискано да бъдат репарирани вреди в размер именно на разликата в цената на жилището, за която е могла да го продаден през 2008г. Сега доводите са, че не е обсъдено постановлението на ЧСИ от 2014г. „за неправомерно наложените възбрани, чрез които за шест години е ограничено правото за свободно разпореждане на касатора с имуществото му“, за каквато вреда не е релевиран петитум. Същото се отнася и до доводите, че не е обсъден протокол по адм. Дело №1235/2009г., „от който е очевидно ограничаването на правото и свободата на движение на касатора, каквито вреди не са релевирани за репариране по делото. Видно от съдържанието на исковата молба по делото се претендира обезвреда на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания- стрес, напрежение, болки и страдания, довели до влошаване на отношенията с брачния партньор и развод, както и негативно отражение върху здравето.