„Допуснато ли е нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като не е определен размерът на дължимата държавна такса по исковете, в условията на изрично отправена молба към съда в този смисъл?“; „Допуснато ли е нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като не е приложена нормата на чл. 70, ал. 3 ГПК, в условията на иск, посочен като неоценяем и ясно заявена невъзможност за определяне цената на иска, поради необходимост от специални знания на вещо лице?“; „Допуснато ли е нарушение, като едва във въззивния акт е посочена нова нередовност на исковете (не е бил обусловен правен интерес, не е било посочено съотношението на съединяване на исковете), за отстраняването на която нередовност не са дадени указания и срок за отстраняването им?“; „Допуснато ли е нарушение, като не е определен вида на съединяването на исковете с оглед основанията, на които са предявени, дали се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете (решение №91/05.07.2019 г. по гр. д. №2282/2018 г. на ВКС)?“; „При констатирано подаване на множество искове с една искова молба, следва ли съдът да “отсее редовните от нередовните искове, като допусне съдебно производство само по иска, счетен за редовен, или исковата молба следва да бъде счетена за недопустима в нейната цялост?“; „Допуснато ли е нарушение на чл. 5 и чл. 9 ГПК, чл. 4, чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ЗСВ, и съответстващите им чл. 6 Конвенцията и чл. 47 ХОПЕС при прилагане на закона от въззивната инстанция, в условията на произнасяне на въззивния състав с определение, противоположно по смисъл на произнасянето на същия въззивен състав с определение по друго дело, с други страни, но с еднакъв предмет и основания на тези, заявени във въззивната жалба?“. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност.