– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни?“; 2. „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за делото при постановяване на решението?; 3. „Допустимо ли е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК след получаване на исковата молба от съда да приема волеизявления от името на лицето, което представлява свързани с промяна в материалното правоотношение, конкретно в страна по същото?“; и 4. „С оглед специфичния статут на процесуалната фигура на особения представител в гражданския процес същият легитимиран ли е с получаване на исковата молба да приеме отправено искане от дарителя да му бъде заплащана издръжка?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №554/08.02.2012 г. на ВКС IV г. о., по гр. д. №1163/2010 г. и решение №149/03.07.2012 г. на ВКС III г. о., по гр. д. №1084/2011 г. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като с атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по въпроси, който са от значение за развитието на правото. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на решението.