чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК

Относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД и конкретно, за обстоятелствата, свързани с родствената връзка и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.

Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние. Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приравнено по значение на влязла в сила присъда /по см. на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/ е и решението по чл. 78а НК с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание. А според чл. 383, ал. 1 НПК: „Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда“.

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия.

Обвързан ли е гражданският съд от размера на вредите, посочени в присъда за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК ?

За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я иницира? Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към смъртта на отглеждалия го, изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?

Относно ясното и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба, свързани с настъпване на част от претендираните неимуществени вреди и за наличието на причинна връзка между тях и противоправното деяние, когато с въззивното решение се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, където е прието, че тези вреди са бъдещи и не следва да се обезщетяват.

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.