Задължителни ли са за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, указанията в касационното решение, че в спорните правоотношения се прилагат ЗИДЗМВР (ДВ, бр17/21.02.2003 г.) и ЗМВР 2006 г. /отм./, а според тези закони докато съществува правоотношението между страните давност не може да тече по заявеното с иска право на допълнителен отпуск за положен труд от държавния служител, работил на смени и превишил нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие?
Правилно ли е решението, с което при новото разглеждане на делото и при тези указания, мотивирани с това, че приложимите правни режими са специални и изключват общи разпоредби в КТ и в ЗДСл., въззивният съд е приел, че правото на допълнителен отпуск по установителния иск е погасено по давност, предвидена в Закона за държавния служител?