чл. 81 ГПК

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота?

В хипотезата на придобивна давност – чл. 79 ЗС и сл., кое е правно релевантното действие, което прекъсва същата?

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

При уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от пълната стойност на възложената работа, от кой момент започва да тече срокът за погасяване по давност на вземането за неустойка?

Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

Какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени /налични и поименни/ акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо по наследство идеални части от акция?

За съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претендирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите.

Какъв е критерият за присъждане на разноски по частните производства, които не слагат край на исковия процес – съобразно уважаването/отхвърлянето на частната жалба или с оглед уважаването/отхвърлянето на иска с решението по същество на спора?
Ответникът има ли право на разноски по частните производства, ако след приключването на съответното частно производство последва прекратяване /в случая - частично/ на исковия процес и в този случай следва ли да бъдат присъдени на ответника разноски за частните производства - съобразно на прекратената част от иска?

Поведението на служител на застрахованото юридическо лице, на когото е възложена работа, в изпълнение на която е увредил застраховано имущество на възложителя, може ли да обоснове неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования - възложител? Поведението на това лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, когато това е предвидено в ОУ на застраховката, като изключен риск?

Kога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца?

Относно периода, за който застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в случай, че е направил доброволно плащане на пострадалото лице, но последното е върнало получените суми.

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат.?

За съдържането на понятието „справедливост” и критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа.цц

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато ползването на съсобствената вещ от един от съсобствениците е обусловено от спазването на нормативни изисквания, чието изпълнение зависи от съдействието на останалите съсобственици, а те не дават такова съдействие?

Как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания?

Липсват изложени съображения от въззивния съд за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите с оглед определяне квотите на наследниците на наследодателя, обусловило извод за допуснато тежко нарушение на императивни правни норми.

Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, т. 1 и т. 3 за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР 2006 /отм./?

За задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди и на законната лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия от ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на парични средства от увреденото лице?
Длъжен ли е съдът да приеме, че причинителят на вредата /съответно застрахователното д-во/ изпада в забава по отношение на вземането на увредения като обезщетение за претърпени имуществени вреди от момента на настъпване на деликта и от този момент дължи законна лихва за забава върху сумата , която е заплатена от увредения, за да се лекува – без значение, че тази сума е платена в по-скъсен момент от датата на деликта?

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Относно приложението на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във връзка с отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача”.

Дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?

След прекратяване на договора за съхранение/ договор за влог на ДР и В. и оставане на вещите за съхранение при влогоприемателя/съхранителя счита ли се за продължено облигационното правоотношение по договор за влог?

Може ли третото лице, дало обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването му, ако то е установено в отношенията между кредитора и длъжника и да оспори съществуването на дълга и на ипотеката ?

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора.

Добросъвестно ли е владението на купувач по действителна сделка, ако към момента на сключване на тази сделка той не е знаел, че праводателят му не е бил собственик ?

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца.

Съдържанието на понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 год. ?

От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата? Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

Дали е осъществено на правно основание добиването на дървен материал въз основа на разрешение за сеч, издадено за собствена земя или гора от горския фонд /въз основа на решение на ОСЗ по чл.14, ал.1 З./, за период преди отнасяне на спора за собственост пред съда, с решението по който е прието за установено, че имотът е държавна собственост?

Относно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху терена в хипотеза, при която в имота след отчуждаването ново строителство не е било извършвано и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е възстановено с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване.

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Относно ясното и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба, свързани с настъпване на част от претендираните неимуществени вреди и за наличието на причинна връзка между тях и противоправното деяние, когато с въззивното решение се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, където е прието, че тези вреди са бъдещи и не следва да се обезщетяват.

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Длъжен ли е въззивният съдът при повторното разглеждане на делото да се съобрази с дадените от ВКС указания по приложението на закона.?

Относно възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./.

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, относими към предмета на спора, включително и допълнително представените от страните пред въззивната инстанция, установяващи собственици на съседни имоти и движението на собствеността върху тях ?

При определяне по-голям от общо имущество по чл.28, ал.3 ГПК дали правно значение има „приносът” или „доходът” на двамата съпрузи ?

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес? Допустим ли е иска по чл. 76 ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 ГПК? Съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, касаят допустимостта на предявеният иск?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

При определяне на обезщетението по чл. 226 от Кодекса за застраховането, задължително ли се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К. за финансов надзор?

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта? Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо от ЗЕ), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

Може ли да се претендира неоснователно обогатяване, съизмеримо с разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение, в хипотеза на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника, възложени вместо плащане в полза на взискателя, чийто акционер е длъжника, и последващо извършено от взискателя разпореждане със същите в полза на трети лица?

Относно доклада и за събирането на доказателства при препращане на дело при действието на ГПК от 2007г.

Налице ли е изпълнение на парично задължение по отношение на дружество в открито производство по несъстоятелност,ако плащането не е извършено чрез синдика, съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ.

Относно правото на увредения пълнолетен - недееспособен на обезщетение за търпени от него имуществени вреди от деликт, изразяващи се в лишаването му от издръжка, получавана от починалия преди злополуката родител. При определяне на обезщетението взема ли се предвид полученото от увредения обезщетение за неимуществени вреди?

Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Следва ли при действието на новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.), времето при полагане на 24-часови дежурства да се тълкува като работа при условия на удължено служебно време, а не като извънреден труд (както при действието на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ, отм.), въпреки изричната разпоредба на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, с която е уредено заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време ? Следва ли договорът за военна служба да е прекратен, за да възникне право на парично възнаграждение за положен от военнослужещ извънреден труд при действието на новия ЗОВСРБ?

Относно начина на тълкуване на изразената от завещателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при който в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл.244, ал.1 КТ представлява ли основание за промяна с допълнително споразумение на договор за обществена поръчка и представлява ли държавно регулирана цена, когато основен предмет на договора е физическата охрана с човешки ресурс, чието трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки и данъци са обект на държавно регулиране?

Може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност правото на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Kакъв способ за придобиване на право на собственост е публичната продан по ГПК- оригинерен или деривативен ?

Следва ли действителната воля на субекта, чийто устав е предмет на тълкуване в конкретна негова разпоредба, досежно вложения в същата смисъл, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво последващо прилагане на спорното правило?

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД ?

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор, и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен, при направено възражение с отговора на исковата молба и без да са обсъдени каквито и да било доказателства в тази насока ?

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

По какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила?

Относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата ал. 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към М., обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на министъра на отбраната, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към Министерството на отбраната, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

Налице ли е основание за разглеждане на искова претенция по чл.12, ал.2 ЗН в обема на наследствените права или от нея следва да се приспадне онова, което е придобито чрез покупко-продажба приживе на наследодателката и каква е процесуалната стойност на възражението, направено пред въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.

Когато в производство по трудов спор по оспорване на дисциплинарно наказание е направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, по признак членство в синдикална организация, съдът има ли правомощие да откаже да разгледа този довод с мотива, че той има значение само в производствата пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ?

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти?

Какви са правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това?

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

За тежестта на доказването причинна връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК.

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя?

Относно валидното разпореждане с вещни права върху недвижими имоти на кооперация /кооперативен съюз/, чрез апортиране на тези имоти в търговско дружество, необходимо ли е решение на Общото събрание на кооперацията, след като съгласно Закона за кооперациите и устава на конкретната кооперация тя се представлява от нейния председател.

При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?

Налице ли е проява на непризнателност по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД в случаите, в които надарения не предостави исканата издръжка, поради обективната невъзможност да я дава, без да постави себе си или лицата, на които дължи издръжка по закон, в по-лошо положение от дарителя?

Относно неравноправността и нищожността на клаузи от общите условия на договорите с електроразпределителните дружества, даващи възможност за едностранна корекция на сметки за ползвана електрическа енергия.

Относно правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна.

Приложима ли е разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ при липса на доказателства за начина, по който имотът е бил неправомерно отнет от бившия собственик?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Относно приложението на чл. 50, ал. 2 ЗДвП, с оглед преценка вината на водача на МПС предприемащ завой при излизане на главен път.

Редовно ли е свикано общо събрание на ЕС, когато в поканата за него не са отбелязани датата и часа на поставянето на тази покана на видно и общодостъпно място във входа на сградата, но е съставен протокол?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.

Придобиват ли търговските дружества от държавата недвижимите имоти, които са апортирани в капитала им ако тези имоти отговарят на изискванията да са самостоятелни такива, но не са обособени при спазване на предвидения законов ред за това? По този въпрос е приложима практиката по приложението на чл. 17, б. а ЗППДОП, но в случая се поставя във връзка с правилното кадастрално заснемане.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици?

Необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона? Как следва да се приложи пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразувано търговско дружество? Как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага ?

Относно възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела.

За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик.

Относно същността на правоотношението между страните по повод придобиването на спорното право на строеж и начина на разкриването му с представеното „обратно писмо”, неговата характеристика. Относно наличието на фигурата на скрит пълномощник за придобиване на вещно право при липса на сключен с нотариална заверка на подписите писмен договор за поръчката, обусловили решаващите правни изводи във въззивното решение относно приетата симулация.

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Относно предпоставките за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на сключения между страните договор за предоставяне на туристически пакети за шестдневна почивка в Гърция за печеливши участници от играта „Втори тото шанс” са значими за изхода на делото.

Може ли дисциплинарната власт да бъде упражнена вместо от работодателя – директор на Агенция ”Митници” по времето, когато ползва отпуск, от лице въз основа на заповед, издадена от зам.министър на финансите ?

За фактическия състав на правото на Държавата да се разпорежда безвъзмездно с имотите на еднолично търговско дружество с държавно участие, следва ли актът, с който това става да се впише в търговския регистър , при положение, че с този акт се извършва едновременно и намаляване на капитала на самото дружество , които въпроси са решени в противоречие с влязло в сила Р № 1096 /23.07.2008 г. по гр.д. № 427/2008 на Врачански окръжен съд ?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС в случаите,когато сградите и постройките са с временен статут?

Относно предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор, Относно основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя?

За искове с правно основание чл. 108 ГПК и чл. 109 ГПК.

За основанието за възникване отговорността на презастрахователя, от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и от кой момент започва да тече погасителната давност за това негово задължение?

Дължи ли страната, подала до превозвача заявка за сключване на договор за международен автомобилен превоз, заплащането на възнаграждение за превоза, след като същият е изпълнен при положение, че в самата товарителница заявителят не фигурира като изпращач на товара?

Относно доказателствената сила на признанието от страна на ответника на правопораждащи претендираното от ищеца право факти.

Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?

Когато едно лице действа без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19?

За производството пред окръжния съд липсва сезиране.

Как се определя обемът на отстъпеното право на строеж , когато обекта, който е реализиран се отклонява от утвърдения архитектурен проект ; коя е опорната точка при тълкуване на отстъпеното право на строеж – одобреният архитектурен проект по който е учредено ограниченото вещно право или фактическото изпълнение на сградата и допустимо ли е тълкуване на договор с аргументи извън отношенията на страните.

Дължи ли получателят на товара по договор за международен автомобилен превоз заплащане на възнаграждение на превозвача, когато в самия договор /ЧМР-товарителница/ не е уговорено, кой следва да заплати на превозвача и няма данни това да е извършено от страна на изпращача на товара?

Относно изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание. Откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава, поради противоречие на отговора в обжалваното решение ?

Дали резултатът от извършената работа следва да е приет с изрично изявление от страна на възложителя, или са достатъчни конклудентни действия за приемането: самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологическо предназначение от страна на възложителя ?

Относно точното тълкуване на понятието “реално съкращаване на щата” и компетентността на органа, който може да утвърждава ново щатно разписание за общинската администрация, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

За възможността, да бъде намалено обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ако служителят е получавал трудово възнаграждение за друга работа не по служебно правоотношение.

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

За действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

От кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент?

Дали разпоредбата на чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност, се отнася и за лицата по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които с ПМС са били дадени за ползване земеделски земи и за правоприемниците на тези лица?

Дали претендираната сума,представляваща такса за обучение на чуждестранен гражданин в българско държавно училище се дължи по силата на закона за народната просвета/пар. 4, ал. 3 ДР/ или е необходимо да са спазени и специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища,предвидени в Наредба № 4/18.04.1994 год.?

дали жилищно-строителна кооперация, която е собственик на ид.ч. от даден имот /а не на целия имот/, върху който е изградила сграда, може да разпределя жилищата в тази сграда между своите член-кооператори по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК и съответно дали членовете на ЖСК, на които са разпределени тези жилища, могат да предявят иск по чл. 38, б. „а“ ЗЖСК срещу трети лица, които неоснователно ползват тези жилищни обекти.