(след уточнението им съгласно т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуално допустимо ли е искане за изменение на определение по разноските, когато страната, направила искането, не е представила списък на разноските, но не претендира изменение на присъдените в нейна полза такива, а възразява срещу присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на противната страна; следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимна връзка, както и всички твърдения, доводи и възражения на страните. В срока за отговор ответницата Д. Н. Г. – Р. не взема становище. Жалбата е допустима, подадена в срок и е редовна. Обстоятелствата по делото са следните: Производството по гр. д. №509/2018 г. е образувано по предявен от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, срещу Д. Г.-Р. иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 7632 лв. Същото е образувано след отделянето му за разглеждане в самостоятелно производство от гр. д. №292/2018 г. по описа на същия съд с предмет предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата е депозирала отговор на искова молба, чрез адв. Р. К., като към него са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното възнаграждение от 2300 лв. е заплатено в брой. С протоколно определение от 24.06.2020 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба, като „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД е осъдено да заплати на насрещната страна сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2300 лв. С молба от 29.06.2020 г. „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД е направило искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С определение №260202/21.12.2020 г. районният съд е изменил протоколното определение, приемайки, че присъденото възнаграждение е прекомерно, като е редуцирал присъдените разноски до 1588,48 лв. С обжалваното в настоящото производство определение Пазарджишкият окръжен съд е приел, че молбата на дружеството за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е процесуално недопустима, тъй като страната, направила искането, не е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което е обезсилил определение №260202/21.12.2020 г. по гр. д. №509/2018 г. на Панагюрски районен съд. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса процесуално допустимо ли е искане за изменение на определение по разноските, когато страната, направила искането, не е представила списък на разноските, но не претендира изменение на присъдените в нейна полза такива, а възразява срещу присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на противната страна. Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК ( чл. 80, изр. 2 ГПК. т. 2 и т. 9 ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК обаче не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248 ГПК. Списъкът по чл. 80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в хода на делото и претендира да й бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски. Настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се отнася до хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени по делото разноски. Когато страната е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това че счита същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото й по чл. 248 ГПК. В този смисъл - определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение №809/03.11.2014 г. по ч. гр. д. №5621/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение №325/29.05.2014 г. по ч. т. д. №1250/2014 г. на ВКС, II т. о.; определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г. на ВКС, II т. о. Предвид изложеното, неправилен е изводът на въззивния съд за процесуална недопустимост на постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение на Пазарджишки районен съд. В случая дружеството молител не претендира присъждане на разноски в негова полза, а прави възражение за недължимост, съответно за прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна разноски и иска изменение на определението в тази част. Поради това обжалваното определение следва се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на подадената от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД частна жалба срещу определение №260202/21.12.2020 г. по гр. д. №509/2018 г. на Панагюрски районен съд.