„При обстоятелството, че искът е оттеглен и моят доверител е бил благосклонен да заплати задължение, което не се дължи, защо отново би следвало да бъде натоварен с юрисконсултско възнаграждение?“, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че съдът е нарушил правото му на справедлив съдебен процес, установено в КЗПЧОС, а също правата му по ХОПЕС. Така формулираният въпрос няма характера на правен въпрос по смисъла на т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и не би могъл да послужи за допускане на касационното обжалване. Същият не е бил разрешен в обжалваното определение, поради което не е налице претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят се е позовал и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК, но не е посочил правен въпрос, който счита, че е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.