досежно материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за смъртта на своя родственик –сестра, въззивният съд е счел, че е изградена дълбока емоционална връзка между двете сестри, които са израснали заедно, в обща семейна и приятелска среда, не са се разделяли до смъртта на К. и са живели заедно със своята майка, като са се подкрепяли взаимно с грижи и внимание. Подчертал е, че по делото се установява, че отношенията им се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич и подкрепа, като връзката е засилена от обстоятелството, че всички са живели заедно в общ дом и домакинство. Добавил е, че след смъртта на своята сестра ищецът страда, освен от мъката от внезапната ѝ загуба, и от това как детето ѝ В. възприема загубата на своята майка. Посочил е, че ищецът е поела заедно с майка си Д. пълните грижи за неговото отглеждане и възпитание, като му оказва подкрепа, за да може да преодолее негативното отражение от случилото се върху неговата неукрепнала психика. Приел е, че се установява от събраните по делото свидетелски показания, неоспорени от страните, че ищецът води детето да си играе в дома на своята приятелка, за да може да се усамоти и то да не я вижда как плаче и страда. Заключил е, че обективните обстоятелства – общ дом и отглеждане на детето, определяне на ищеца за настойник на малолетното дете В., съзнанието за пълната отговорност за неговото отглеждане, поради практическото отсъствие на баща (установено е лишаването му от родителски права и пълната липса на интерес и внимание), мотивират извод за установена особено близка и дълбока емоционална връзка между двете сестри, вследствие на която действително са претърпени продължителни болки и страдания от ищеца, представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Като се е позовал на особено близката връзка между двете сестри и на факта, че ищецът след смъртта на сестра си поема настойничеството над малолетния си племенник и това я изправя пред ежедневни спомени за случилото се, както и че се установява, че все още тъгува, съдът е приел, че сумата от 40 000 лв. представлява по смисъла на чл. 52 ЗЗД справедливо обезщетение за понесените неимуществени вреди.