относно приложение на чл. 71, ал. 1 ГПК, и по-точно как се определя държавната такса когато имущественият интерес касае едно благо, а основанията от които това благо се извежда, както и лицата, от които това благо се претендира, са повече от едно. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото, независимо от броя на предявените искове и начина на съединяването им. Ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието. При хипотеза, че касаторът твърди противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното определение, с разрешението в посоченото определение на ВКС, то въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, в посоченото определение и множество други актове. Въззивният съд е определил, че с предявените искове „Топлофикация Ямбол“ АД се защитават две различни имуществени права, поради което и по всеки иск се дължи държавна такса, независимо, че е посочено, наличието на евентуалното им съединяване. Това е обусловило извод, че внесените такси не са недължимо платени и не е налице хипотеза, предвидена в закона, съгласно, която държавната такса да подлежи на връщане.