е от обуславящо значение за изхода на производството, като произнасянето на въззивния съд противоречи на разрешенията по т. 1 ТР №4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Разяснено е, че макар негаторният иск да е иск за защита на собствеността, негов предмет не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Макар правата на собственост да имат значение за основателността на негаторния иск, те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо, поради което тяхната данъчна оценка /а ако няма такава - пазарната им цена/ няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата такса. Предмет на делото по предявения негаторен иск е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на този иск и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие. Когато е предявен негаторен иск без осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, при определяне цената на иска значение има данъчната оценка на отричания сервитут или друго ОВП. В останалите случаи се процедира съобразно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК или чл. 70, ал. 3 ГПК.